Киното е единствено и само в киносалона 0

Все повече и повече хора използват своите таблети, за да гледат филми, сочи скорошно проучване. Авторите на изследването говорят за нова ера, наречена "тъч-кино", което се гледа на смартфони и таблети. Да, но това изобщо не е кино, драги експерти.

Както почти навсякъде, нововъведенията в киното винаги предизвикват първоначално отричане и критикуване, а след това - неизбежна адаптация. В началото на XX в. много ентусиасти, опитващи се да правят филми, скачат срещу навлизането на звука. Следват брожения срещу цвета и какво ли още не. В по-ново време станахме свидетели на "драми" с дигитализацията и т.н., и т.н. Сега на мода са тъчскрийн устройствата, които в действителност са адски разпространени. Само че аз не отричам тъч-устройствата, а твърдя, че те не са способни да заменят киносалона.

Потребителите, които свалят филми на мобилните си устройства, са далеч от кино изживяването и изобщо не са зрители. Не случайно употребих думата "потребители". Те използват интернет, за да запълнят нуждите си от информация, социални контакти и развлечения, но и трите не достигат до тях пълноценно, а частично и колкото да задоволят потребителския интерес. Само че филмите сами по себе си не са кино. Те са просто движещи се картинки. Киното е изживяване, процес, усещане, а не просто гледане. Точно заради това подобни констатации и генерализации изключително много ме дразнят, защото освен че правят грешни заключения, задават и лоши тенденции.

Когато изтеглим един филм или го гледаме на диск у дома, ние имитираме една малка част от от удоволствието, наречено кино. Независимо какъв и колко голям телевизор имаме, независимо с какви и с колко на брой колони изпълним стаята, пак няма да можем да постигнем ефекта на киносалона. Неслучайно дори Холивудските акули, за които всеки цент е ценен, продължават да търсят всякакви начини за привличане на зрители в киносалоните. Е да, постигат го чрез 3D и други визуални ефекти, а не чрез художествени качества, но в крайна сметка щом това работи, значи са на прав път.

Какво отличава гледането на филм в киносалона от гледането у дома. Първо, самото действие на "ходене" към киното с любим човек или с приятели превръща процеса в един вид събитие. Дори и да го правите всяка седмица или всеки ден, щом специално сте си вдигнали задниците и сте се завлекли до киното, значи наистина е събитие. Второ - купувате билет. Давате пари за нещо, което се надявате да си струва, но не сте много сигурни. Има доза неизвестност, предубеденост и нагласа. Има тръпка. Трето - около вас седят други, непознати хора. Заедно с тях преживявате филма, смеете се, стряскате се или гърлото ви се свива на топка. Колективно преживяно, ако мога да изменя леко Юнг.

Извинявайте, но току що изброените емоции и ситуации просто няма как да си ги самосъздадете у дома. А и не трябва. Така и така все повече се вглъбяваме в телефоните, компютрите, телевизионните екрани, дайте поне на кино да ходим наистина, става ли?