Евгени Будинов: Без родова памет сме обречени на елементарност! 0

Срещам се с актьора Евгени Будинов в едно кафе на бул. Мадрид - срещу Малък градски театър "Зад канала". Пристига навреме. Носи раница, таблет и широка усмивка. Екранът на таблета още свети и виждам началото на есето на Христо Ботев "Излечима ли е нашата болест".

Будинов става известен на широката публика с участието си в театралното представление "Хъшове", с ролята си на Гецата в "Корпус за бързо реагиране" – 1 и 2, и превъплъщението си в Кирчо от сериала "Етажна собственост". Днес обаче ще си говорим за значението на родовата памет, радостта от бащинството, актьорството и непреходните ценности.

Фамилията Будинов е много интересна. От къде произхожда?

И за мен е много интересна. Аз съм родом от Банкя. Много си обичам града. Ако не бях актьор, щях да живея там. Дядо ми обаче (от страната на баща ми) е дошъл от Одрин, когато българите са били изгонени от турците. Българите, които са останали там, са били изклани, за това моите предци са избягали. За дядо ми знам, че е бил ратай, много добър и работлив човек. В малко по-ново време знам за ген. Петър Будинов. Даже има негов паметник в Банкя. Имаме и един министър – Иван Будинов. Голяма фамилия сме!

Родът и семейството ли са на върха на ценностната ти система?

Да, много е важно да знаеш откъде си тръгнал, за да можеш да стигнеш по-далеч. Важно е да има на какво да стъпиш. Смятам, че в големите държави като Англия, Франция хората са успешни, защото имат родова памет. Без родова памет сме обречени на елементарност. В България се интересуват от лесното, от това да бъдат консуматори, просто защото не знаят какво са правили тези преди тях, кои са. Аз също съм мислил така преди. Откакто се ожених и се роди синът ми, се промених. 

Възпитаваш ли и сина си Александър в тези ценности - родолюбие, родова памет?

Опитвам се. Надявам се да се справя. Не мога да му разкажа толкова много, колкото ми се иска. Има една притча, в която се казва: "Синко, стъпи на раменете ми и ми кажи какво видя". Идеята е да му дадеш всичко, което знаеш и имаш, за да може той да постигне повече. За първи път ми се случва да обичам някого повече от себе си. Дори с жена това чувството не е така пълно.

За рода и семейството говориш като традиционалист, но по отношение на брака май не си. Вярно ли е, че жена ти ти е предложила да се ожените?

Да, аз съм малко противоречива личност, защото съм зодия Близнаци. Специално за брака не съм традиционалист. За мен е много по-важно да имаш дете, да си с някого, когото обичаш, отколкото един подпис. Даже имам чувството, че като подпишеш и това прецаква нещата. Дълбоко в себе си съм традиционалист, иначе съм смел експериментатор (смее се). Истината е, че не мога да дам отговор. Ако бях толкова спокоен и имах време да си отговоря на тези въпроси, нямаше да играя.

Като каза игра, вече 10 години си част от трупата на Малък градски театър "Зад канала", какво те задържа толкова време там?

Там много ми харесва, защото театърът е прекалено малък, за да има интриги. Имаме разнообразен репертоар. Сега играя "Изкуството на комедията" на Мариус Куркински. Заглавието може и да подвежда, но това е едно много сериозно и дълбоко представление. Там героят ми е много по-умен от мен и това страшно ми харесва. На сцената минавам през драма и се пазя от комедията. Освен това скоро ще изиграем и "Балкански синдром" за 150-ти път!

Има ли комерсиален театър и кой е той?

Да. Аз в момента играя в комерсиално представление и много си го харесвам - "Изневери в повече" с Албена Михова, Христо Гърбов, Александър Димов и Стела Ганчева. Много е забавно, но има и много смислени неща. Хората умират от кеф. Купуват си скъпи билети, гледат го. Ние го играем из цяла България. Освен това няма друго представление, което да се играе в два софийски театъра едновременно! (в "Сълза и смях" и в Сатиричния театър "Алеко Константинов")

Репетираш ли нещо ново?

Да, сега репетирам с Кирил Ефремов и с Албена Михова, пак в частния сектор. Но... да не издавам може би кой е режисьорът...

Издай го по-добре 

Той е един от най-добрите актьори и режисьори в момента в България. Ще кажа само инициалите му И. Х. (по скромното ми мнение това е Ивайло Христов, но ще видим – бел. авт.)

Дълго време ти се носеше славата само на комедиен актьор, в последните години сякаш успя да излезеш от тази рамка. Сега играеш в един много обещаващ филм - "Румена войвода", който предстои да излезе през януари 2017 г. Каква е ролята ти там? 

Моята роля е малка. Знаеш ли, дразни ме, че напоследък снимам в новите български филми, но не големи роли. А пък аз искам да се разгърна. За мен киното е нещо, което ми липсва. То е голямата ми любов и това искам да правя най-много. В момента се чувствам пренаситен от театъра. Имам по 15-20 представления на месец. Когато снимам, за мен е празник. Аз съм станал актьор, за да снимам. Това ми е било интересно от дете. Та.. в "Румена войвода" играя един от турците. Подчинен съм на Валентин Танев, който също участва. Филмът е част от родовата памет, за която говорихме и се радвам, че играя в него.

Искаш ли да имаш собствен филм?

Да! Имам готов сценарий и е много як. Мисля през март догодина да кандидатствам за субсидия в Национален филмов център и много се вълнувам.

Ще участваш ли в твоя филм или ще си само зад камерата?

Когато го пишех, исках да участвам. Сега май искам да съм само зад камера. Много си харесвам главния герой и в съзнанието ми изникват актьори, които биха го изиграли много добре. Но няма да издавам повече, защото съм суеверен. Ще видим какво ще стане догодина.

Преди 4 години ми разказа в интервю, че заедно с твои приятели искате да правите арт център в Банкя, какво се случи с тази идея?

Исках да правим нещо такова, но се оказа, че в Банкя вече има такъв център. С моята идея нищо не стана. Просто вложихме един излишни 20 000 лева. Още ме боли джоба от това. Сега водя един кино курс в Арт центъра в Банкя. Групата ми е от 7-8 човека и ще ми трябват още хора. Най-малкият участник е една прекрасна 9-годишна госпожица – Ема. Тя е моят коректив. Вслушвам се, когато ми казва: "Това ми е интересно, това не". А най-голямата е на 58-60 години. Заедно измисляме истории и снимаме късометражни филми.

Имаш доста ангажимента в театъра, в киното, защо режи да се захванеш и с преподаване?

Аз винаги съм мечтал да направя нещо за културния живот в Банкя и затова се захванах, това ми е по-скоро като хоби. Не винаги трябва да правиш нещо за пари. Понякога трябва да правиш нещо за тези след теб, за да покълне.

Свързан си с много изкуства, а какво е отношението ти към музиката? Какво обичаш да слушаш?

Аз съм музикален помияр. Харесвам всички стилове музика. Имам сантимент към алтернативната вълна от 1994-98 година. Много харесвам Nirvana. Слушам и черната музика, пак от това време. Сега за мен рапът е комерс. Понякога слушам класическа музика. Като изпия две ракии ми е смешно и забавно да слушам чалга... Купих си един грамофон – нов в ретро стил. И сега събирам плочи, ако искат хората, могат да ми подарят. Когато колекцията ми стане прекалено голяма, ще я занеса в Арт центъра в Банкя, за да ѝ се радват и други хора.

Кое е качеството, което най-силно искаш да съхраниш у себе си?

Искам... да съхраня това да съм от добрите и да мога да обичам. Да обичаш, значи да приемаш всички недостатъци на човек или нещото, което обичаш. Но не просто да го приемаш, а да го разбираш, за мен това е истинската любов!

Тук можете да видите част най-интересните роли на Евгени Будинов

Автор: Боряна Кръстева