Васил Георгиев - един престъпно добър български писател

31.05.2013, 12:32

В разказ за живота, смъртта и всичко останало

   
 
Васил Георгиев - един престъпно добър български писател
Източник: Личен архив / Васил Георгиев

Васил Георгиев е български писател, от рядко срещания тип, а именно - добър. Роден е на пети юли 1975 година като човек, през 2008 официално като писател с книгата си, пълна с престъпно добри разкази,  "Будистки плаж". Наскоро излезе и първият му истински роман - "Апарат", и се видяхме да поговорим за нещата от живота, нещата от смъртта и нещата като цяло.

Би ли започнал отначало?

Да, началото беше с това, че бях много зле по литература, никога не съм предполагал въобще, че ще се занимавам с писане, но в един момент просто желанието ми да се изразявам по-смислено ме доведе до това, че почнах да пиша първо стихове, които бяха ужасни, и в последствие вече и кратки разкази. Открих, че в тях вече ми е много по-приятно да успявам да кажа някакви неща, които ме вълнуват или просто нещо, което искам да разкажа.

Мислиш ли, че с новата си книга си се превърнал в нещо като политически писател?

Аз не мисля, че става дума за политика тук толкова, колкото става дума за социално-ангажирано писане в най-добрия, надявам се, смисъл. В крайна сметка всичко, с което живеем и всички неща, които ни се случват, по един или друг начин са свързани с онова, което наричаме политика, а именно отношението ни към това по какъв начин ще подредим света около себе си, обществото, в което живеем, и по какъв начин ще дефинираме отношенията си, както спрямо другите хора, така и спрямо държавата и спрямо природата, които са в общи линии трите най-важни неща, които трябва да се уреждат като отношения. Затова тя по някакъв начин предлага някакъв модел за размисъл, в който, ако са зададени правилно въпросите от тази книга, мисля, че би могъл да доведе до някакви по-смислени отговори.928105Личен архив / Васил Георгиев

Какво мислиш за всички хлапета, които четат книгите ти и се опитват по някакъв начин да живеят така? Спомням си един разказ, мисля че в "Деград", където героят води жена в някаква хижа, правят много секс и смъркат доволно количество кокаин.

Разказите, както и всяка история, са отражение на нещата, които се случват в света, в който живеем, а светът, в който живеем, е заринат с наркотици, заринат е с отчаяние, затрупан е с безизходица и това да се подминава този начин на живот или примерно да се премълчава, това го правят само патриархалните култури и културите, които желаят да скрият истината за съществуването си. Ние не трябва да се превръщаме в общество, което крие проблемите, за да показва и да се самозалъгва, че всичко е наред в света, в който живее, да не отдава значение на тревожните симптоми, а по някакъв начин да ги неглижира и да представя само най-доброто за себе си. Най-доброто за себе си ще представим, когато успеем да проведем разговори за грешките в нещата, които правим и грешките в начина, по който сме устроили обществото си.

Какво целиш с книгите си? Имам предвид, всеки иска да остане в историята и така нататък, но искаш ли да промениш нещо, да го направиш по-добро, по-красиво или по-тъжно?

Аз искам да живея в едно по-толерантно общество, в което се зачитат повече правата на хората, което зачита повече природата и което ще създаде една устойчива среда, в която ще могат да съществуват нашите деца. Това е, което искам, не е нещо по-различно от другото, а аз естествено не мога да го променя. Искам просто тази книга да е нещо, което по някакъв начин да направи една много малка, може би милиметрова стъпка в това отношение по някакъв начин да се променят нещата към по-добро, не по друг начин, в смисъл физически, а колкото чрез осмислянето на някакви съществуващи проблеми.

Спомням си, когато четох "Будистки плаж" ме обзе лека носталгия, един вид меланхолия. Търсен ефект ли е? И има ли го това в "Апарат"?

Не, това са различни книги. "Будистки плаж" е една книга, която е по-скоро е свързана с разпадането на човешките отношения и в общи линии разказва точно за това, докато "Апарат" и "Деград" са книги за разпадането на човешкото общество. По това се различават, затова едната книга, "Будистки плаж", е малко по-романтична и по-интровертна, докато "Апарат" е по-екстровертна и показва този разпад в неговата външна форма, но няма начин да съществува външната форма на разпад, без да съществува вътрешната. Едната по някакъв начин индуцира другата, разпадът на човешката личност индуцира разпада на човешкото общество.

Мнението ти за пиенето и дрогата? Много писатели ги смятат за неразделна част от писането. Всъщност, дори и най-великите писатели са били под влияние на различни опиати - Керуак пише "По пътя" за три седмици само на амфетамини и кафе, Киси прави "Полет над кукувиче гнездо" под влиянието на LSD, от което не се отказват и Гинсбърг, и Бъроуз. Дори Луис Карол е експериментирал. Ти как си в това отношение?

Аз мисля, че не съм написал и един ред през живота си нетрезвен. Може би някои идеи са ми хрумвали, когато съм бил пиян и съм си ги записвал, защото писането, или поне писането на моите неща, макар че някои от тях изглеждат изключително фантазьорски, но писането е една строго логична дейност, или поне този тип писане, който пиша аз. Естествено, спомена писатели, на които начинът им на писане позволява по някакъв начин отприщването на фантазията да се осъществява и да се обогатява от това, че употребяват наркотици, доколкото тези фантазьорски светове и чувства, които създават, наистина може би се подпомагат от такива стимуланти. Докато, когато пишеш книги, които са свързани с хладна ирония и осмисляне на различни сюжетни линии, която по някакъв начин трябва да обясни нещата...

Но защо, виж Пол Остър в "Нюйоркска трилогия" например, при него всичко е много много навързано, не знам дали си я чел...

Чел съм я, да, чел съм я, но... Възможно е, възможно е, някои хора по такъв начин им действа, аз смятам, че за мен писането е нещо като работата, което трябва да се върши на трезва глава, което естествено не означава, че, когато човек е в някаква еуфория, не трябва да отделя и внимание, напротив, той трябва да обръща внимание на себе си и да се самоанализира, когато се напие, за да може да извлече дори за себе си като личност по някакъв начин, дали е добре да прави това, дали е зле да прави това, по какъв начин му влияе. Да си прави бележки, да си прави наблюдения върху собственото си състояние, но в последствие, когато сяда да пише, трябва нито да го боли глава, трябва да е в сравнително добра кондиция. Поне аз за себе си казвам, че има хора, които смятат, че не могат да вържат две реплики, без да се напушат, нали, но не съм такъв човек.

Има ли я още тръпката, след четири книги?

Тръпката се търси в това всеки път човек да прави нещо различно. Ако почне да се повтаря, няма да има тръпка, единствената мотивация може да му бъде изкарването на прекалено много пари от книгите си и може да си позволи да повтаря един и същи модел, който по същия начин, по който го повтаря, да му се репродуцират повече пари в банковата сметка.

928102Личен архив / Васил Георгиев

Първият брой на култовото и несъществуващото вече списание за литература и други наслади "Ах, Мария" беше посветен на това как се пише литература. Различни автори, сред които Уилям Фокнър, Труман Капоти и Жан Жане бяха написали кратки есета на тази тема. Кажи и ти нещо.

Аз, какво мога да кажа за писането, аз мога да кажа примерно как се играе футбол или как се пишат закони, как се пише обаче е нещо строго индивидуално и е много различно. Аз имам чувството, че го правя по възможно най-неправилния начин и затова, ако кажа на хората... То е неописуемо за мен да обясня въобще и ще изглежда неправдоподобно да покажа, че по начина, по който пиша, действително все пак наистина се получава нещо добре или зле. Аз почвам, в смисъл, първо, че пиша на парче и съм изключително хаотичен, почвам да следвам някаква линия след като съм стигнал до 60-70 процента от текста и пиша каквото ми хрумне. Изобщо моят начин на писане е в общи линии точно като начина на водене на бой на нередовен турски аскер, така бих го сравнил с нещо такова, ако въобще е правилно това сравнение. Но в крайна сметка, в общия хаос в някакъв момент успявам да намеря някакъв ред и дисциплина да вкарам във всичко това, което ми отнема изключително много време и даже ме дразни колко трябва да се занимавам с него. Затова не мога да дам съвети, има няколко неща, които бих могъл да кажа като съвети, които човек никога да не получава - никога да не се опитва да вижда от всички страни какво се случва, просто да следва една линия, максимум две линии на герои, на които по някакъв начин е малко по-вътре в главите им и на такива, на които не е, защото иначе няма как да се получи нещо качествено и смислено.

Има ли попкултурни влияния в нещата ти? Навсякъде има, разбира се, но примерно да си видял някой филм или пиеса и да си се опитал да вкараш нещо?

Ами зависи какво значи да опитваш да вкарваш неща, човек се влияе от всичко, той не живее в една черна кутия. Информацията, която излиза от главата на човек и тя излиза, така да се каже, менлиста, тя е преработена информация, която е получена по някакъв друг начин, със сигурност я е имало преди това. Тоест това е един процес, в който има влияния вероятно, но те не трябва да се усещат според мен, за да може все пак наистина текстът да е оригинален и да доставя някакво удоволствие на хората, а не да могат да предвидят по какъв начин ще се случат нещата, защото това вече са го виждали някъде другаде.

928103Личен архив / Васил ГеоргиевЗащо започна да пишеш толкова късно? Първата ти книга е от 2008 г., когато ти си на 33. Обикновено е късно за един автор, особено за някой, който иска да се занимава с това. Има го, разбира се, и моментът с търсенето, със случването, с емоциите, но иначе като изключим това?

Ами аз мисля, че просто преди това не можех да пиша. Това е най-общо казано. Точно това нещо, тази способност, ако въобще я притежавам, е придобита в по-късна възраст. Няма нещо страшно в това да си се опитал да кажеш нещо по-късно, много по-опасно е, когато по-рано започнеш да пишеш и привлечеш вниманието на хората и в последствие те се отдръпнат от теб, защото ти не можеш да продължиш да се развиваш. От една страна, защото си обграден от страшно много внимание, когато си бил млад талант, и в последствие от това следва разочарование, аз просто мисля, че 33 години е една чудесна възраст да излезеш сред хората и да кажеш...

Христовата възраст е това...

(смее се) Да, примерът е ясен.

Какво е за теб болката? Аз лично виждам доста от нея в книгите ти, или човек вижда това, което търси, как мислиш?

Това с болката при мен е неудовлетворението от това как са нещата. За съжаление с годините това неудовлетворение почва да се развива в негативизъм и аз се стремя да избягам от него, защото той не е особено продуктивен. Той е продуктивен за един млад човек, няма нищо по-хубаво от един недоволен млад човек, но няма нищо по-тъжно от един недоволен стар човек, така че трябва някъде между младостта и старостта човек от недоволството да се прехвърли към един конструктивизъм, колкото и този конструктивизъм да не е от най-желаните или най-мечтаните конструктивни неща, които си е мечтал същият човек, че ще постигне по-късно в живота.

Във връзка с предния въпрос - има много литературни и философски творби, които се занимават с Бог като измерение на болката. Неизбежно е, разбира се, да правиш несъзнателни връзки, но вкарваш ли библейски мотиви с чиста умисъл, че са такива в нещата си?

Не, аз имам само два разказа, които са свързани с библейски истории, и те са толкова далеч от Библията, че въобще по никакъв начин не може да се направи друг паралел, освен някакъв фактологичен. Аз не се считам за особено вярващ човек, в смисъл, не се считам за християнин, иначе съм вярващ.

Значи постмодернизъм докрай, Бог е мъртъв и така нататък?

Не, аз съм вярващ агностик, от една страна вярвам в Бог, от друга страна знам, че с познанието, което имам, е непостижимо определянето на дефиниция какво е Бог. Което донякъде осмисля вярата според мен. Но самата вяра е много важно нещо, защото тя е това, което движи напред нещата, когато не можем да ги постигнем чрез научното знание. А и самата наука в крайна сметка голяма част от нещата си е формирала върху заблуди, което се разбира в последствие, разбира се.

Образността и въобще символистичното представяне са неразривна част от литературата, разкажи ми за трите си книги от тази гледна точка?

По принцип писането, историите сами със себе си, носят символи. По тези символи читателите разпознават дали това е тяхната книга или не точно. Една история може да бъде разказана с най-различни символи, които да я направят прекрасна или отвратителна, но в същността си това е една и съща история. Въпросът е до каква точка е тази образност, има баланс между символичността и смисъла в тази история. Има автори, които прекалено много наблягат на това, което води до една претрупаност и до невъзможност да се разбере същността на историята.

"Одисей" на Джойс веднага ми идва наум.

Ами него съм го почвал само. Да ти кажа това ли е, не е ли това...

Ами то май аз съм от четиримата примерно, които са я дочели докрай, след преводача, редактора и издателя.

(смее се) Да, май има нещо такова. От друга страна има автори, които държат на съвсем реалистичния уклон, в които образността е минималистична, което пък за някои истории е добре, но не за всички, защото това не е нищо повече от една моментна, при това не творческа, снимка на реалността, която никого не би впечатлила особено, защото ние виждаме какво е около нас.

928104снимка: Ирена РусеваХаресваш ли си новата книга, доволен ли си от нея?

Доволен съм, харесвам я, аз мисля, че се получи, че успях да кажа това, което исках, а именно, че ние трябва да си зададем въпроса по какъв начин искаме да живеем, какво ще постигнем с този начин на живот. Да може всеки да си отговори дали реално наистина имаме основание да се гордеем с това, което сме постигнали от една страна. От друга страна, поставих по един добър начин една възможност, в която хората могат да се организират помежду си и да си помагат, нещо, което не съм срещал някъде, това си е според мен моя идея, може би на някого също му е хрумнала, и успях това да го вкарам в един доста забавен контекст, за да не изглежда книгата като книга на мрачен източноевропейски интелектуалец, което нямаше да помогне особено за това тя да бъде разбрана. Някои хора ще видят в нея само по-задълбочените неща, други ще видят само самата история, но мисля, че успях що-годе да постигна някакво нормално равновесие между тези неща, така че хем книгата да е интересна, хем да кара хората да се замислят и би било добре и да се посмеят малко, защото е и забавна според мен.

Мислиш ли, че стилът ти се е изменил с времето и практиката?

Той се мени с времето по-скоро, не знам дали с практиката, защото, когато разказвам една история, аз я разказвам по различен начин в зависимост от самата история. По един начин разказвам историите в съдебната зала, по друг начин ги разказвам, когато седнем на маса да си говорим и гледам всъщност стилът ми да е хармоничен към историята, към контекста. Така че по-скоро самият стил не се мени, колкото е различен стилът към различните истории, както има различни стилове на изразяване, те си съществуват в някакво състояние в нашите глави и просто си излизат в момента, в който е необходимо да бъдат изречени. Но пък за точния изказ най-много помага правото в това отношение, защото то наистина е в голяма степен с мисъл и тълкуването на думите и тяхното разбиране. А самата адвокатска професия е свързана с уместността на определени действия, дали трябва да се предприемат или не.

Първият въпрос, който Буда си е задавал, е "Защо сме родени?" Стоял под едно дърво в продължение на седем години, без да яде, без да пие, само чиста медитация. Хора идвали и му се кланяли, докато един ден го осенило прозрение и го обзела голяма тъга, защото осъзнал, че сме родени, за да умрем. Какво мислиш?

Може би има известна логика в това, че сме родени, за да умрем, но за да умрем достойно. Тоест да не умрем в огорчение, да не умрем в бедност, да умрем, заобиколени от любимите си хора и да умрем така, че когато си правим някаква равносметка, накрая положителните неща да са повече от отрицателните. Това обаче е невъзможно, защото човек си спомня винаги последните неща, които са му се случили и те натъжават най-много в емоционално отношение, иначе още щяхме да се радваме от звездичките и шестиците от училище, очевидно не го правим. Но може би това е някаква мисъл, която би могла да ни крепи в достойното умиране, което аз дълбоко се съмнявам, че ни чака само по себе си, защото светът в който живеем, днешният свят, не предразполага към това.

Добре, чакай малко. Бях чул някъде, че не можем да умрем достойно, само да живеем достойно.

Е, не съм убеден в това. Достойно е да умреш, за да спасиш нечий живот например, достойно е да умреш, когато разсъдъкът ти не е мътен от немотия, липси и издевателства над теб. Може би това е. Не мога да определя, това са някакви сложи въпроси, на които не мога да си дам... мога да дам някакъв моментен отговор и след точно две минути да се питам как съм могъл да кажа такава глупост.

Хемингуей е написал най-великия къс разказ някога - "Продават се детски обувки. Неизползвани". Предвид факта, че си популярен главно с разказите си, напиши един разказ от две-три изречения.

Ами не мисля, че мога. Мисля, че вече романът ми е по-удобна форма и по-добре се чувствам да напиша нещо по-голямо, отколкото такива... Да не говорим, че аз лично като баща, знам, че понякога хората подаряват дрехи, които са по-големи или по-малки (тук и двамата избухваме едновременно в смях). Така че аз бих могъл да погледна и от този оптимистичен контекст на разказа, в който случай той напълно се обезсмисля (отново дружен смях).

Разкажи ми най-дивашката си история.

Мога да кажа как влязох право, то не е дива история, но всъщност кандидатствах математика, обаче се напихме с един приятел и си изгубих всички тетрадки по геометрия и алгебра за кандидатстване в МЕИ, защото ни арестуваха ченгетата. Та загубих си тетрадките и не влязох в МЕИ за 20 стотни и затова отидох в казарма, след това ме приеха право, така че може би този арест ме напъти към правото, не знам дали това е много добра история, но е забавна определено.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
КОМЕНТАРИ 30
Подреди по: Най-нови | Най-стари

от anytime anywhere | 19.03.2014 | 14:25
30 изглежда много умен човек
от Елемаг Електриков | 05.06.2013 | 16:05
29 щом пък е престъпно добър, да взема да му обърна внимание
от Елемаг Електриков | 04.06.2013 | 15:00
от Miroslav Liliev | 04.06.2013 | 13:00
27 добре, че още има такива хора.
от Летящият Честмир | 04.06.2013 | 12:44
от Елемаг Електриков | 03.06.2013 | 15:42
25 и тоя е пушач
от Hristo Grozev | 03.06.2013 | 12:34
24 събудихте ми любопитството, ще го прочета тоя роман.
от траян тодоров | 03.06.2013 | 12:27
23 да взема да му прочета нещо ли на този
от Dimitar Geshev | 03.06.2013 | 12:08
22 поздравявам ви, че обръщате внимание на такива хора, които наистина има какво да кажат.
от bella donna | 01.06.2013 | 17:56
21 не го знаех този писател, но ще се поинтересувам задължително
от stojn popov | 31.05.2013 | 21:04
20 Отговор на коментар #11 от Валентин Басаров : И аз мисля, че няма да е лошо да прочета нещо негово.
от stojn popov | 31.05.2013 | 21:03
19 Не съм чел негови творби.
от Средновековен Рицар | 31.05.2013 | 18:08
18 Да продължава в същия дух.
от Касиопея Харалампиева | 31.05.2013 | 16:35
17 много интересни теми е засегнал в книгите си . би ми било приятно да прочета поне една от тях
от golemiqt korem | 31.05.2013 | 16:26
16 бих потърсил тези книги.струва ми се че този автор е написал невероятни творби
от Alena Bukva | 31.05.2013 | 16:21
15 Отговор на коментар #8 от Любомир Петков : Факт. Време е и това да променим :)
от blue aquamarine | 31.05.2013 | 16:19
14 Ахаха хареса ми дивашката история. Това доказва теорията ми, че нищо в този живот не е случайно.
от Софи Марсо | 31.05.2013 | 16:18
13 "Доволен съм, харесвам я, аз мисля, че се получи, че успях да кажа това, което исках, а именно, че ние трябва да си зададем въпроса по какъв начин искаме да живеем, какво ще постигнем с този начин на живот." - Дам, няма да е зле да си го зададем този въпрос. А не да чакаме някой да дойде да ни каже отговора и да ни преведе през ПЪТЯ.
от Alena Bukva | 31.05.2013 | 16:17
12 "Васил Георгиев е български писател, от рядко срещания тип, а именно - добър." - Това се отнася и за българската музика.
от Валентин Басаров | 31.05.2013 | 16:14
11 Не съм чел нищо негово и е време да поправя тази грешка.
от Radin Dimitrov | 31.05.2013 | 15:55
10 И въпросите определено бяха много интересни и провокативни, не съм чел нищо от този автор, но определено приковахте интереса ми.
от kolj kolev | 31.05.2013 | 15:37
9 Да, на мен също ми бе интересно интервюто.
от Любомир Петков | 31.05.2013 | 14:34
8 Радвам се, че все още има млади българи, ентусиасти, които пишат и творят, за съжаление творчеството ни у нас остава недооценено, в сравнение с другите държави, в които писателите са ценени и добре платени.
от Milata Mila | 31.05.2013 | 14:34
7 Много интересно интервю,такива хора винаги се открояват с изключителен ум, разбира се няма как да е иначе ;)
от траян тодоров | 31.05.2013 | 14:17
6 голямо пък хвалене
от Пламена Недялкова | 31.05.2013 | 14:15
5 Много е интересно интервюто .
от Александър Никифоров | 31.05.2013 | 13:44
4 отдавна нищо ново не съм чел
от Драго Попов | 31.05.2013 | 13:05
3 Определено много интересно интервю!
от evelin mincheva | 31.05.2013 | 12:59
2 Интервюто е яко но не ми харесват книги със сюжети за наркотиците дори и да са с поучителен характер
от pushit realgood | 31.05.2013 | 12:41
1 Това за Одисей си е самата истина!
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta