Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
"Какъв искам да стана като порасна?"
Така започна всичко, нали?
"Процесът стартира в първи клас, когато бях програмиран да започна да мисля за онази единствена кариера, която ще ми бъде за цял живот. Задачата на учителя ми беше "проста": напиши какво искаш да правиш и нарисувай рисунка за това.
За мен не беше толкова просто. Листът ми остана празен, защото се чудех дали искам да съм предприемач като майка си, програмист като бащата на по-малката ми сестра или доктор, който спасява хората. Не можех да реша и не можах да си завърша задачата. Всъщност отне ми 20 години."
Ситуация, в която, както Амбър Рей, основател на The Bold Academy, така и ние сме попадали и която е капанът на нашето поколение. Лутаме се в борба със себе си, опитвайки се да се фокусираме върху едното единствено нещо, което "искаме" да правим и което трябва да осмисли живота ни. Завършваме университета, където попадаме, за да се усъвършенстваме в стремежа си към великата си професия, започваме да сменяме работи като носни кърпички, защото в един момент осъзнаваме, че имаме по-голям потенциал от този, който сме предполагали, че имаме, втурваме се и към бездната на "мултитаскинга", срещаме се със стреса, правим неща, които не искаме да правим и накрая май пак си задаваме въпроса "Какъв искам да стана като порасна?".
Идеята е там обаче, че не точно това е въпросът, който трябва да си задаваме. Въпросът е "Кой искам да бъда?"
"Когато погледна назад към изживяванията си през годините, всяка една възможност ми е давала точния урок, който е трябвало да науча в този момент. С всеки опит, аз се променях, еволюирах. Излизах от комфортната си зона, предизвиквана бях да се изправям пред страховете си. С израстването ми, нещо магическо се случи: Спрях да се фокусирам върху крайната цел – перфектната работа, единственото нещо, което искам да правя. Вместо това започнах да се фокусирам над това да се грижа за себе си и да разпознавам ежедневните си действия, които ме карат да се чувствам здрава, удовлетворена и във върховна форма. Разбрах, че означава да живея истински и да се наслаждавам на живота. И познайте какво стана - най-накрая открих работата на живота си."
А работата ѝ в момента е свързана с едно единствено нещо: да помага на другите да водят пълноценен живот.
Да, това са думите на Амбър Рей, но всяка дума изглежда сякаш излязла от устата на Робин Шарма, Хорхе Букай и всеки друг съвременен гуру, учител по лидерство или както искате наречете хората, които ни припомнят как да живеем. Забравяме се, улисваме се в ежедневие, в което търсим нещо, но именно такива хора като Рей са тук с примера си, за да ни събуждат от време на време, докато се събудим напълно и се попитаме "Кой съм аз?".
