Задавате си грешния въпрос

02.10.2012, 11:01

   
 
Задавате си грешния въпрос
Източник: sxc.hu

"Какъв искам да стана като порасна?"

Така започна всичко, нали?

"Процесът стартира в първи клас, когато бях програмиран да започна да мисля за онази единствена кариера, която ще ми бъде за цял живот. Задачата на учителя ми беше "проста": напиши какво искаш да правиш и нарисувай рисунка за това.

За мен не беше толкова просто. Листът ми остана празен, защото се чудех дали искам да съм предприемач като майка си, програмист като бащата на по-малката ми сестра или доктор, който спасява хората. Не можех да реша и не можах да си завърша задачата. Всъщност отне ми 20 години."

Ситуация, в която, както Амбър Рей, основател на The Bold Academy, така и ние сме попадали и която е капанът на нашето поколение. Лутаме се в борба със себе си, опитвайки се да се фокусираме върху едното единствено нещо, което "искаме" да правим и което трябва да осмисли живота ни. Завършваме университета, където попадаме, за да се усъвършенстваме в стремежа си към великата си професия, започваме да сменяме работи като носни кърпички, защото в един момент осъзнаваме, че имаме по-голям потенциал от този, който сме предполагали, че имаме, втурваме се и към бездната на "мултитаскинга", срещаме се със стреса, правим неща, които не искаме да правим и накрая май пак си задаваме въпроса "Какъв искам да стана като порасна?".

Идеята е там обаче, че не точно това е въпросът, който трябва да си задаваме. Въпросът е "Кой искам да бъда?"

"Когато погледна назад към изживяванията си през годините, всяка една възможност ми е давала точния урок, който е трябвало да науча в този момент. С всеки опит, аз се променях, еволюирах. Излизах от комфортната си зона, предизвиквана бях да се изправям пред страховете си. С израстването ми, нещо магическо се случи: Спрях да се фокусирам върху крайната цел – перфектната работа, единственото нещо, което искам да правя. Вместо това започнах да се фокусирам над това да се грижа за себе си и да разпознавам ежедневните си действия, които ме карат да се чувствам здрава, удовлетворена и във върховна форма. Разбрах, че означава да живея истински и да се наслаждавам на живота. И познайте какво стана - най-накрая открих работата на живота си."

А работата ѝ в момента е свързана с едно единствено нещо: да помага на другите да водят пълноценен живот.

Да, това са думите на Амбър Рей, но всяка дума изглежда сякаш излязла от устата на Робин Шарма, Хорхе Букай и всеки друг съвременен гуру, учител по лидерство или както искате наречете хората, които ни припомнят как да живеем. Забравяме се, улисваме се в ежедневие, в което търсим нещо, но именно такива хора като Рей са тук с примера си, за да ни събуждат от време на време, докато се събудим напълно и се попитаме "Кой съм аз?".

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
КОМЕНТАРИ 15
Подреди по: Най-нови | Най-стари

от tatqna dimitrova | 03.10.2012 | 09:26
15 като бях малка (или по-скоро по-млада),аз имах своите мечти,които обаче бяха попарени от амбициите и желанията на родителите ми...направих каквото искаха те и цял живот не мога да се почувствам на мястото си...
от nina spahieva | 02.10.2012 | 18:07
14 4estito, ti si edna ot malkoto, koito e otkrila za kakvo jivee!
от Драго Попов | 02.10.2012 | 16:33
13 това е много интересно поднесен проблем, определено те кара да се замислиш!
от pushit realgood | 02.10.2012 | 16:25
12 това е въпрос на опит, почти е невъзможно да уцелиш въпроса от първия път!
от Georgi Hristov | 02.10.2012 | 16:14
11 Много е важно какви въпроси задаваш!
от Kokoto Monev | 02.10.2012 | 15:13
10 Отговор на коментар #5 от Mario Lenov : Понякога човек като тръгне да се замисля за нещата си е страшничко, защото отговорите на важните въпроси може изобщо да не са си по сърцето.
от Kokoto Monev | 02.10.2012 | 15:06
9 Отговор на коментар #7 от Simo Ludiq : Въпроси много - идеята е дали ти можеш да излезеш от себе си и да се погледнеш острани и да видиш, аджеба, постъпваш ли правилно, или не!
от Petromir Cvetanov | 02.10.2012 | 12:33
8 Много интересна статия. Като малък много мразех да ме питат какъв ще стана .
от Simo Ludiq | 02.10.2012 | 12:11
7 Отговор на коментар #4 от Lana Rey : Е, може и той да я е писал и затова так ада обяснява пламенно!
от Koko Taysana | 02.10.2012 | 12:07
6 Много готина татия! Браво!
от Mario Lenov | 02.10.2012 | 11:48
5 Отговор на коментар #2 от Kokoto Monev : Или просто не им минава през акъла да се замислят. Искрено завиждам на такива хора. Те сякаш са по-щастливи в собствената си заблуда и незнание.
от Lana Rey | 02.10.2012 | 11:38
4 Отговор на коментар #3 от Kokoto Monev : А за какво става дума тогава бе Монев? Я погледни пак статията и после дискутирай?
от Kokoto Monev | 02.10.2012 | 11:28
3 Отговор на коментар #1 от Lana Rey : Не, то не става въпрос тук за "какъв искам да стана като порасна" има хора на по 30 години и отгоре, които си нямат представа точно какво искат от живота.
от Kokoto Monev | 02.10.2012 | 11:27
2 Има хора, които не искат да си задават подобни философски, психоложки и всякакви въпроси най-вече от приложната психология, защото просто се страхуват да научат отговорите на тези въпроси.
от Lana Rey | 02.10.2012 | 11:24
1 Не, те първо на нас ни го задават тоя въпрос възрастните, а ние като деца едва ли ще седнем да мислим, какви искаме да станем като пораснем. Наистина е грешен въпроса. Това се установява с течение на времето.
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta