- Еее, къде се изгуби бе, човек?! Идвам тука на реката вече втори месец, тебе те няма... Седя си сам с въдиците - няма една приказка с кого да си кажа! Викам си, к'во стана с авера, къде се попиля, да не е почнал на портмоне да ги лови вече...
- А здрасти и наслука, приятел! Ми к'во стана - ожених се бе!
- Верно? Браво! Ми честито! Да сте живи и здрави! Сигурно е хубавица булката?
- Ами! Грозна е като смъртта!
- Е... то верно, че в днешно време хората парата гледат...
- К'ви пари бе! Нема една стотинка!
Пауза.
- Еми... извинявай, брато, ама нещо не мо'а да вдена - що ти е тогава?
С явно въодушевление и блясък в очите мъжът отговаря:
- Бе ти знаеш ли к'ви глисти има!