Сутрин в препълнен автобус, млада жена говори по телефона:

– Уф, Миче, пък да знаеш какво стана снощи... Нали щяхме да сме на банкет на фирмата, ама шефа го отложи за другата седмица.Та прибирам се вкъщи и гледам в антрето чуждо палто. Влизам значи тихичко, надниквам в спалнята и ужас, Миче, ужас! Моя серсемин натиснал някаква пачавра, представяш ли си! А, ми аз к'во да направя – отивам тихичко до кухнята, отварям шкафа, вадя... 
Оооо, Миче моята спирка, трябва да слизам. Хайде довечера в пет и половина, като се прибирам ще ти звънна да ти доразкажа!

Вечерта, пет и половина. Въпросната дама се качва в автобуса и изпитва усещане за дежа-вю. Същите хора, на същите места като от сутринта. Тъкмо преди да се затворят вратите, в автобуса нахълтва някакъв мъж и задъхано крещи:

–  К'во стана? Изпуснах ли нещо? Оная обади ли се на Мичето?