Отец Йоан се къпел всяка събота. В поредната събота за пръв път сестра Магдалена трябвало да приготви ваната за отеца. Старата игуменка Мария я инструктирала да помага на възрастния отец и да изпълнява всичко, което ѝ каже. На следващия ден игуменката я попитала как е протекло къпането.
- Ох, сестро – с ентусиазъм започнала Магдалена – аз получих избавление.
- И как се случи това знаменателно събитие?
- Ами ето как стана – изкъпах отец Йоан, след това му помогнах да излезе от ваната и подсуших тялото му. Тогава той взе ръката ми и я постави между краката си, като ми каза, че там Господ държи ключа за Рая.
- Знаех си! – свила устни игуменката.
- После той ми каза, че ако отключи с този ключ моя замък, за мен ще се отвори вратата на Рая и ще получа избавление. Аз му разреших.
- Трябваше да очаквам това – казала игуменката с още по-ядно изражение.
- Отначало ме болеше, но отецът каза, че често пътят към Рая е болезнен, но скоро сърцето ми ще се изпълни със сладостно опрощение. Наистина това стана много скоро. Ах, колко прекрасно беше това избавление!
Замислила се игуменката и покрусена промълвила:
- Ах, старият му дявол! А на мен ми каза, че това била тръбата на Архангел Михаил и вече 40 години свиря на нея.