Напред-назад... Напред-назад. Навътре-навън, малко наляво, малко надясно... Тя чувстваше потта по челото, между гърдите си и по гърба. Почти беше към края на силите си, а той в екстаз, с усмивка, следеше движенята й... Напред-назад, напред-назад, отново и отново.
Сърцето ѝ щеше да се пръсне, лицето и беше червено, тя изстена. После почна да стене по-силно и по-силно. Накрая, тотално изтощена, тя изкрещя:
- Добре, копеле, не мога да паркирам успоредно, направи го ти!
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
