Малко момичеце две седмици се готви да посреща дядо Мраз. Научила стихотворение, измайсторила си рокличка на Снежанка и какво ли още не, само и само да зарадва дядо си Мрааааз. В новогодишната нощ на вратата се звъни и тя с викове: "АЗ ЩЕ ОТВОРЯ, АЗ ЩЕ ОТВОРЯ" се затичала да отвори, но се спънала и паднала. Изтъркаляла се до вратата, става и отваря подсмърчаща, хлипаща и бършеща сополи с ръкав. Срещу нея стои поруменял и леко позалитащ дебел дядо Мраз, който с дебел бас проговаря:
- ХО-ХО-ХО! ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕНЦЕ, ЗДРАВЕЙ, МИЛИЧКА. Честита нова година. А защо плачеш?
Момиченцето през сълзи и подсмърчания:
- Аз толкова те чаках, дядо Мраз, научих стихотворение, уших си рокличка, а сега, докато тичах да отворя, паднах и рокличката се скъса и забравих (хлип)стихотворениетооо-о-о-о-о-о-о...
Дядо Мраз с истинска тъга разтваря широко ръце:
- Пу дейба ма'аму дейба!