Баба Меца върви из гората и среща вълка, целият проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
- Вълчо, що си такъв бе?
А той:
- Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста, да я ям. А тя като ме подметна - бой, бой и виж сега на какво приличам.
- Така е, Вълчо - казала баба Меца - като бъркаш Червена шапчица с Червената барета...
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
