Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Днес с колегите от Sportuvai.bg ще обърнем внимание на един спорт, в който България е извоювала световна слава. Спорт, който неведнъж ни е карал да затаяваме дъх пред екрана в напрегнато очакване, да съпреживяваме емоциите на нашите спортисти, да се възхищаваме на силата, волята и желанието им за победа.
Диан Минчев е състезател по вдигане на тежести от 13 години. Зад гърба си той има редица извоювани спортни успехи и занапред, вярваме, ще пожъне още много такива. За трудния път към професионалния спорт, тежките тренировки по два пъти на ден и силата на спортния дух, ще ви разкаже самият той в следващите редове.
Представи се.
Казвам се Диан Минчев, на 29 години, роден съм в град Шумен. Израснах във Велики Преслав, град, известен със своето историческо минало, но не и със спортни традиции. Уча в НСА вдигане на тежести - треньорски профил.
Личен архив - Диан Минчев
Откога се занимаваш с вдигане на тежести?
За първи път се сблъсках с щангите през 2000 г. Преди това се занимавах 3 години със спортна гимнастика и 3 години с футбол. С времето разбрах, че и двете са неперспективни за мен в България. Докато бях в подготвителен период (докато тренирах футбол), ходехме в залата по вдигане на тежести, като част от задължителната ни физическа подготовка. Там ме забелязаха. Треньорът по щанги Христо Господинов видя голям потенциал в мен. Взех решение да спра да се занимавам с футбол и да се преориентирам към вдигане на тежести. Тогава бях на 18 години.
Кажи ни малко повече за тренировките.
Започнах да тренирам всеки ден. Веднъж в залата забелязах едно момче - две глави над мен и доста слаб. Вдигаше много повече от това, което вдигах аз в същия момент (аз - 20-30 кг, а той 80 кг). Това събуди спортната ми злоба, амбицирах се и реших, че ще надмина неговите резултати. Три месеца по-късно направих своя дебют на републиканското първенство, проведено в Асеновград. Завърших на 24-то от общо 28 места. Класирането не ме накара да се откажа, напротив – мотивира ме още повече. С времето резултатите ми се подобряваха и това ме караше да продължавам целеустремено напред. Благодарен съм за подкрепата, която виждах в лицето на треньора си, нещо, което не бях получавал често в живота си!
Цялото интервю с Диан Минчев можете да прочетете в Sportuvai.bg.
