Джими Хендрикс

роден на 26 ное 1942 в Сиатъл,
китарист, певец, продуцент

1992 Включен е в "Залата на славата на рокендрола"
1993 Посмъртно го награждават с "Грами" за цялостен принос
2011 Обявен е за най-великия китарист на всички времена от сп. Rolling Stone

Биография:

Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон под името Джони Алън Хендрикс. Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, докато баща му Ал Хендрикс се бие във Втората световна война. Когато майка му става алкохоличка, Хендрикс е изпратен да живее при свои роднини в Бъркли, Калифорния. Баща му се връща от фронта през 1945 г. и взима Джими при себе си, развежда се със съпругата си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато Джими е на 13 години баща му го научава да свири на акустична китара. През 1959 г. Джими напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова от военната служба. След като чупи глезена си по време на тренировка, е освободен с почести. Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници, особено кавъра на Боб Дилън "All Along the Watchtower".

Професионална кариера:

Първоначално Джими започва работа в банда за ритъм и блус, изучавайки професията, но печели много малко. Отегчава се от тази работа и се премества в Ню Йорк Сити с надеждата да пробие в музикалния бизнес.

През 1966 г., Джими сформира своя група, "Jimmy James and the Blue Flames". През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва наскоро изобретения китарен ефект "уа-уа", след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект.

По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста Час Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата "The Jimi Hendrix Experience" с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятел до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who. Мениджърите на The Who му уреждат договор със звукозаписната компания "Трак Рекърдс". Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е "стандарт" за рок-групите.

Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в музикалните класации.

Първият албум на групата излиза през 1967 г. "Are You Experienced?" е съчетание между мелодични балади като "The Wind Cries Mary" и поп-рок — "Fire".

На 3 март 1967 г. Хендрикс постъпва в болница заради изгаряне на ръцете, след като запалва китарата си за пръв път в лондонския театър "Астория".

Същата година Хендрикс участва в "Monterey Pop Festival", където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д. А. Пенбейкър "Monterey Pop". По време на изпълнението на "Wild Thing", той отново запалва китарата си.

През август 1969 г. Хендрикс сформира нова група, наречена "Gypsy Suns and Rainbows" за участието си на фестивала Уудсток, но тя се разпада веднага след това, като Джими запазва само басиста Били Кокс.

Хендрикс създава ново трио "The Band of Gypsys" с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните. За четири концерта по случай посрещането на новата 1970 г. в Ню Йорк групата създава изумителен брой песни за краткото време, с което разполага. Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и запомнящата се 12-минутна версия на антивоенната му композиция "Machine Gun" — съдържаща едно от най-добрите му китарни сола.

През юли 1970 г. свири пред най-голямата си публика — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на "Isle of Wight Festival" с Мичъл и Кокс. Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша само старите му хитове.

На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на "Fehmarn Festival" в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с наркотиците басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите.

Хендрикс остава в Англия. Седмица по-късно - на сутринта на 18 септември 1970 г., е намерен мъртъв в апартамент на хотел "Samarkland". Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира в леглото, след като поглъща голямо количество сънотворни с червено вино. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти, докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента — широко отворена, а самият апартамент — празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 г. по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Етчингам за смъртта на Хендрикс.

Джими Хендрикс умира на 27 години. Животът му е кратък, но неговото влияние върху рок китарата е огромно. Той дава началото на една нова ера в рок музиката.

Имиджът на Хендрикс е на див китарист, използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара).

Известен е с това, че свири на китара с лявата ръка.

По време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк на 28 януари 1970 г. — Хендрикс първо изпълнява по ужасен начин "Who Knows", после ругае жената помолила ги да изсвирят "Foxy Lady" и по средата на следващата песен спира да свири, казвайки: "Ето какво се случва, когато Земята се ебава с Космоса". След това сяда кротко на сцената и охраната го изнася зад кулисите. Като причина за поведението му се посочва влиянието на наркотиците.

Дискография:

1967 - Are You Experienced
1968 - Axis: Bold As Love
1968 - Electric Ladyland
1970 - Band Of Gypsys
1970 - Last Night
1971 - The Cry Of Love
1972 - Mr. Pitiful
1973 - Jimi Hendrix
1974 - Sky High
1974 - Second Time Around
1975 - Crash Landing
1980 - Nine To The Universe
1982 - The Jimi Hendrix Concert
1983 - Hush Now
1984 - Welcome Home
1984 - Kiss The Sky
1986 - Jimi Plays Monterey
1987 - Life At Winterland
1989 -Radio On
1990 - Picture Disc
1994 - Jimi Hendrix & Little Richard
1994 - First Recording
1994 - Jimi Hendrix: Woodstock
1994 - Bleeding Heart
1995 - Monday Morning: Jimi At Woodstock
1995 - Sunshine Of Your Love
1997 - First Rays Of The New Rising Sun
1997 - South Saturn Delta
1999 - Live At The Fillmore East
2000 - Rare as Love
2002 - Blue Wild Angel
2003 - Axis Outtakes
2003 - Voices
2005 - Astro Man