Юсейн Болт

Биография и кариера:

Ямайският спринтьор Юсейн Болт притежава уникална бързина, с която буквално "издухва" всички опоненти на пистата. Неслучайно е наричан Мълнията. Той е вторият лекоатлет в историята на Олимпийските игри, който в един форум успява да се закичи със златните медали от всички дисциплини, в които се състезава, като с това изравнява постижението на американеца Карл Луис от 1984 г. Ямайският спринтьор обаче е единственият, който не само е първенец, но и подобрява световните рекорди в трите дължини. Феноменалното събитие се случва на Олимпиадата в Пекин през 2008 година. На нея Болт регистрира недостижимите до този момент 9.69 сек. на 100 метра спринт, 19.30 сек. на 200 метра и 37.10сек. на щафета 4 х 100м с отбора на Ямайка.

Още на 14 години, по време на регионалните състезания, организирани в западната част на родината му, Болт се откроява сред своите връстници с впечатляваща бързина.

През 2002 година, когато е едва на 16 години, Юсейн става най-младият шампион на 200 м в историята на Световните първенства за юноши и девойки. 24 месеца по-късно, по време на ежегодните игри, организирани от Карибската асоциация за свободна търговия, младият атлет става първият спринтьор от възрастовата група под 20 години, който пресича финиша в дисциплината 200 м за време под 20 секунди (19.93 сек.) През същата 2004 година Болт става професионален състезател и взима участие на Олимпийските игри в Атина. Представянето му на най-престижния спортен форум обаче е разочароващо, след като още в първия кръг на 200 м Болт остава далеч назад с отчайващо време от 21.05 сек., поради контузия. Именно на Олимпиадата обаче няколко реномирани американски колежа му предлагат стипендия, която да му послужи за обучение и подготовка в САЩ, но тъмнокожият състезател предпочита да остане в родината си.

Въпреки стоическите му опити да задържи доброто си ниво, през следващите две години Болт не успява да се пребори напълно с постоянните контузии, които го измъчват. 

И все пак 2005 г. бележи един напълно нов, реален и трезв поглед на Болт спрямо леката атлетика, както и началото на професионалното му развитие, следено зорко и напътствано от новия му треньор Глен Милс. По същото време младежът получава възможността да черпи опит от спринтьори като Ким Колинс и Дуейн Чеймбърс. Годината е много добра за него що се отнася до тренировъчния процес и той постепенно започва да топи време в своите дисциплини. Така на световното първенство, организирано в Хелзинки през същата година, редица специалисти смятат, че Болт значително е подобрил спортната си форма и очакват отлично представяне от него. В крайна сметка обаче, въпреки добрите нормативи, които ямаецът покрива през годината, се оказва, че той не се е възстановил напълно от травмите и не успява да впечатли с бягането си.  

През следващата година Милс изказва намеренията си да подготви Болт за 400 м гладко бягане като смята, че той ще се справи и с тази дисциплина. Самият атлет обаче е на съвсем различно мнение и заявява, че се чувства най-силен в по-кратките отсечки. Така или иначе спорът е преустановен от друга контузия, която не позволява изпълнение на треньорските планове. Болт участва на "Атлетисима" в Лозана, където остава трети на 200м, изпреварен от Ксавие Картър и Тайсън Гей. Въпреки това бронзовият медал му носи удовлетворение най-вече защото успява да го спечели с постигането на нов личен рекорд от 19.88 сек. За него равносметката от изминалата 2006-а е трупане на безценен опит.

През 2007-ма Болт чупи рекорд в своята родина Ямайка, останал непокътнат цели 36 години. Той спринтира на 200 м с време 19.75 сек. и така подобрява върховото постижение на Доналд Куори с 0.11 сек. На планетарния форум в Осака през същата година Юсейн печели сребърен медал с време 19.91 сек., но резултатът му бледнее пред този на първенеца Тайсън Гей, който задава нов рекорд на първенството, прекрачвайки финиш-линията за 19.76 сек. Именно американецът Гей постепенно се превръща в основен противник на Болт за призовите места в спринта.

2008-ма е изключително успешна година за Юсейн Болт, изпълнена с редица постижения. Най-напред, на 3 май, той подобрява личния си рекорд на 100 метра от 10.03 на 9.76 сек., не без помощта на попътен вятър от 1,8 м/сек., и така става вторият състезател с най-добро време в историята на тази дисциплина след сънародника си Асафа Пауъл, пробягал същото разстояние с едва две стотни по-бързо. Още същият месец обаче Мълнията записва най-доброто време в тази дисциплина - 9.72 сек. 2008 година е ознаменувана и с уникалните му постижения на Олимпиадата в Пекин. На Световното първенство в Берлин през следващата година пък тъмнокожият спринтьор "надбягва" собствените си рекорди на 100 и 200 метра, като хронометърът спира съответно на 9.58 сек. и 19.19 сек. Резултатът му на 100 метра автоматично го прави най-бързият мъж на планетата за всички времена. Именно феноменалните резултати му печелят гръмкото и напълно заслужено прозвище Мълнията, както и редица престижни международни отличия.

Счупените световни рекорди в най-бързите дисциплини в леката атлетика, и то за отрицателно време, събуждат подозрения у някои критици и специалисти, че Болт приема забранени стимулиращи вещества. Той и треньорът му са възмутени от подобни обвинения и категорично заявяват, че преди Олимпиадата спринтьорът е бил изследван четири пъти и е дал отрицателни резултати. Същевременно Болт изявява пълна готовност да се подлага на допинг тестове по всяко време, тъй като няма какво да крие.

На едно от състезанията за Златната лига, проведено в Берлин през 2009 г., Юсейн Болт за първи път се изправя в пряка битка със съотборника си от Ямайка Асафа Пауъл в борба за първото място на 100 м и го побеждава само с 0.06 сек., поставяйки нов рекорд в този форум с време 9.77 сек.

Проследявайки отличните изяви на Болт на пистата, световният рекордьор на дълъг скок Майк Пауъл, чието върхово постижение от 8.95 м е непокътнато от 1991-ва до днес, изказва мнението, че ако има някой атлет, който е способен да надскочи мечтаните 9 метра, то това е ямайският спринтьор, тъй като той притежава перфектните мерки и умения за подобно постижение. В две последователни години, 2008-ма и 2009-а, Юсейн Болт е отличен с престижната награда Спортист на годината, връчвана на всеки 12 месеца от Световната асоциация по лека атлетика.

На състезанието в Осака от сериите Гран при, които са част от Диамантена лига 2010, Мълнията прави опит да подобри рекорда на Майкъл Джонсън на 300 метра гладко бягане с време 30.85 сек., "отлежавал" цели 10 години. Ямаецът обаче не успява да го стори, завършвайки с време 30.97 сек.

На Олимпиадата в Лондон 2012 г. печели златните медали в бяганията на 100 м и 200 м, съответно с олимпийски рекорд от 9.63 секунди и 19.32 секунди. По този начин става единственият спринтьор в историята на олимпийските игри, който успява да защити титлите си и в двете дисциплини. Печели и трети златен медал — с щафетата на 4 х 100 метра, с нов световен рекорд от 36.84 секунди.

Още за Юсейн Болт:

Юсейн Болт не крие любовта си към танците, а характерът му често е определян като спокоен и благ. Спринтьорите, на които се възхищава, са Хърб Маккенли, Доналд Куори и Майкъл Джонсън. Любопитен факт е, че първоначално Летящият Болт е изпитвал сериозно влечение към друг спорт - крикета, и споделя, че ако не се бе захванал с лека атлетика, вероятно е щял да пробва късмета си в този колективен спорт. Друга негова страст е футболът като симпатизира на Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Любимият му играч пък е холандският нападател Рууд ван Нистелрой. Болт е сред ВИП гостите на "червените дяволи" на финала на Шампионската лига през 2011 г., състоял се на ст. "Уембли" в Лондон. Тогава ямайският спринтьор се шегува, че когато приключи с леката атлетика, би желал да облече екипа на Манчестър Юнайтед. Всъщност лекоатлетът май изобщо не се шегува, защото по време на Олимпиадата в Лондон тази година той се обръща (чрез медиите) към мениджъра на Манчестър Юнайтед с думите: "Още няколко дни ще бъда във Великобритания. Ако Сър Алекс поиска, знае къде и как да ме намери". 

СВЕТОВНИ РЕКОРДИ

Олимпиада 2012 (Лондон, Англия)

4x100м - 36.84 сек.

Световно първенство Берлин 2009:
100м - 9.58 сек.
200м - 19.19 сек.

Олимпиада 2008 (Пекин, Китай):
100м - 9.69 сек.
200м - 10.30 сек.
4х100м - 37.10 сек.

Световен рекорд при младежите (2004г.):
200м - 19.93 сек.