Такаши Мураками

Биография:

Такаши Мураками е роден на 1 февруари 1962 година в Токио. Израства в семейство, в което изящните изкуства се ценят значително. С този афинитет към изкуствата Такаши и брат му Юджи решават да станат художници.

Манията му към анимацията го отвежда в Университета по изкуства в Токио, като първоначалната му идея е да учи "Анимация", но в действителност специализира Нихонга – японски стил в рисуването, който комбинира традиционни японски художествени техники, обекти и правила в изкуството. Макар че става магистър в областта на Нихонга, Мураками започва да се разочарова от този стил поради високо изолираната му и политически насочена основа.

Творчески път:

Недоволен от състоянието на съвременното изкуство на Япония, Мураками прави първите си творчески стъпки с изразени нотки на социална критика и сатира. Художествените му произведения от този ранен период включват пърформанси (проект Osaka Mixer, 1992), пародии на популярното изкуство в Япония през 90-те (Dobozite Dobozite Oshamanbe, 1993) и концептуални творби на изкуството (проект Randoseru, 1991). Тогава започва да разработва и собствена поп икона – Mr. Dob, който след това се превръща в автопортрет и един от няколкото безкрайно трансформиращи се и повтарящи се мотиви в произведенията му.

Макар че работата на Мураками придобива голяма известност, първоначалните му творби не биват приети с голям успех в Япония.

През 1994 г. художникът получава покана от Азиатския културен съвет (неправителствена организация в подкрепа на американско-азиатския културен обмен) и заминава за Ню Йорк, където участва в международна програма на MoMa (най-старата и голяма институция за съвременно изкуство в Ню Йорк). По време на престоя си той започва да се влияе от творчеството на западните съвременни художници като Анселм Кийфър и особено от стила на Джеф Куунс.

В нюйоркския си период Мураками създава малко студио, което става предшественик на историческата му компания Kaikai Kiki.

След завръщането си в Япония скандалният вече художник развива основната си концепция зад артистичната си практика и започва редовно да показва творбите си в големи и известни галерии и музеи в Европа и Америка.

Стилът на Мураками, наречен Superflat, се характеризира с чисти цветове и графични обекти, включващи характери, изведени от аниме и манга. Superflat е художествен стил, който коментира "отаку" (субкултурата на личности, обсебени от аниме, манга и видео игри), консуматорството и сексуалния фетишизъм. Често определян като производен на поп арта стил.

Подобно на Анди Уорхол Такаши Мураками взема като предмет на работата си културата на обикновеното общество, "опакова" я добре и я продава на безумни цени на пазара за "висше" изкуство. За разлика от Анди Уорхол, Мураками направи преопакованата култура достъпна за всички останали пазари под формата на картини, скулптури, видеа, тениски, подложки за компютърни мишки, плюшени играчки, калъфи за телефони...

„Имах за цел да разследвам тайните за оцеляване на пазара – универсалността на герои като Мики Маус, Таралежа Соник и Хелоу Кити (Hello Kitty)”

От 2007 до 2009 година първата ретроспективна изложба на Мураками направи "околосветстко пътешествие" с помощта на Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис, Бруклинския музей на изкуствата, Музея за модерно изкуство във Франкфурт и музея Гугенхайм Билбао в Испания.

Интересни факти:

Художникът е работил с дизайнера Марк Джейкъбс за създаването на специална колекция легендарни чанти Louis Vuitton.

През 2010 г. стана третият модерен художник и първият японски артист, който е имал честта да направи изложба във Версай. Тя обаче предизвика скандални изявления и критиката на медиите, поради контраста на произведенията му с класическата историческа натовареност на двореца.

Мураками прави обложката на първия албум на Кание Уест и режисира анимираното видео на песента му Good Morning.

През 2003 г. ArtNews съобщават, че произведенията на Мураками са сред най-желаните в света. Сатиричната му скулптура на аниме героиня с гигантски гърди (с течащо мляко) се продаде за рекордната сума от 427 500 долара на търг на Christie's през май 2002 г. Творбите му продължиха да покачват стойността си и това го доказа скулптурата му на мастурбиращо момче или My Lonesome Cowboy, продадена за 15.2 милиона от Sotheby's през 2008 г.