Мартин Лутър Кинг младши

Биография:

Мартин Лутър Кинг младши e роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия в благосъстоятелно семейство. Баща му Мартин Лутър Кинг старши, освен че е бил пастор, е бил и успешен бизнесмен. Както и баща му, така и Мартин, първоначално са се казвали Майкъл Кинг, но променят имената си в чест на духовния баща на протестантската реформация Мартин Лутер. Има по-голяма сестра и по-малък брат.

Лутър Кинг младши завършва социология в Morehouse College през 1948 г. и Честърската теологична семинария през 1951 г. Получава докторска степен по философия от Бостънския университет през 1955 г. Активистът има 20 почетни докторски степени от различни университети и колежи в САЩ и света. Жени се за Корета Скот през 1953 г., с която имат четири деца – Йоланда, Мартин Лутър Кинг III, Декстър и Бърнис.

Мартин Лутър Кинг е убит на 4 април 1968 г. на балкона на мотел "Лорейн" в Мемфис, Тенеси, където е трябвало да посети стачкуващи работници. Убийството му е посрещнато с вълна от бунтове в над 60 града, а на погребението му присъстват над 300 000 души. Президентът Линдън Джонсън прави прецедент и обявява национален траур. Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей, който се признава за виновен година по-късно и е осъден на 99 години затвор.

През 1999 г. вдовицата на Кинг печели гражданско дело срещу "неизвестните заговорници" в светлината на новите разкрития, че ЦРУ и ФБР са взели участие в заговора и организирането на убийството на Кинг. През 2000 г. съдебният департамент извършва разследване на обвиненията за заговор и участието на правителствени организации в убийството, но не намира достатъчно доказателства и приключва делото.

През 1980 г. къщата на Кинг в Атланта и някои съседни сгради са обявени за Национален исторически обект, а от 1986 г. третият понеделник на януари се чества като национален празник, посветен на Мартин Лутър Кинг по решение на Роналд Рейгън от 1983 г.

Кариера:

Мартин Лутър Кинг младши е баптистки пастор, водач на движението за граждански права и ненасилие, отличен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. През 1964 г. става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на гражданско неподчинение.

Кинг става пастор в баптистка църква в Монтгомъри, Алабама през 1954 г., когато е на 25 години. На 1 декември 1953 г. се случва събитие, което повлиява в значителна степен на целия му живот – афроамериканката Роза Паркс е арестувана заради отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина Мартин Лутър Кинг да оглави автобусния бойкот в Монтгомъри, продължил 381 дни и завършил с победа, тъй като Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.

През 1963 г. Кинг организира похода до Вашингтон и от стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн изнася знаменитата си реч: "Имам една мечта!" (I Have a Dream), която завършва с думите: "Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по характера си." Речта е посрещната с много ентусиазъм и одобрение и до днес остава една от най-известните речи в цялата история на САЩ.

Към 1965 г. Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения относно ролята на САЩ във войната във Виетнам и обвинява Вашингтон в убийството на около милион невинни виетнамци - жени и деца. От този момент нататък Кинг започва да говори за фундаментални промени в цялостната политика и икономика на САЩ. Говори дори за възможността Америка да тръгне по пътя на демократическия социализъм. Нееднократно Кинг е изразявал позицията, че чернокожите в Америка и всички други онеправдани трябва да получат парични компенсации.

В международен план Мартин Лутър Кинг успява да вдъхнови борбата на движението за граждански права в Южна Африка. Съпругата му следва неговите стъпки и до края на живота си през 2006 г. се бори за социална справедливост, ненасилие и етническа и расова търпимост.

Награди:

През 1964 г. става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на мирни средства.

През 1977 г. е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър.

През 2004 г. получава Златен медал на американския конгрес.

Цитати:

"Човек, който не е готов да умре за нещо, не заслужава да живее."