Лев Толстой

роден на 08 сеп 1828 в Ясна поляна,
писател, публицист

1869 Завършва романа "Война и мир"
1901 Отлъчен е от православната църква
1910 Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово

Биография:

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 г. в Ясна Поляна в благородническата фамилия Толстой. Има трима по-големи братя и една по-малка сестра. След раждането майката умира и децата са отглеждани последователно от различни роднини. Бащата умира внезапно през 1837 г. Първоначалното си образование Толстой получава от частни учители, а 15-годишен се записва в Казанския университет, но изоставя следването си преди да завърши трети курс. По време на Кримската война е мобилизиран на Добруджанския фронт, участва и в отбраната на Севастопол.

Пътува във Франция, Швейцария, Италия и Германия, след което се установява за постоянно в Ясна поляна, където основава училище, издава списание "Ясна поляна" и съставя учебници. През 1862 г. Толстой се жени за София Андреевна Берс, която му ражда 13 деца, пет от които умират преди да навършат пълнолетие. През есента на 1910 г. решава да изостави семейството си и да живее в аскетично уединение, но по пътя умира от пневмония на 82-годишна възраст.

Творчески път:

Една от първите творби на Толстой е разказът "Севастопол" (1855-1859 г.), където описва опита си като участник в отбраната на града, докато е под обсада по време на Кримската война. През 1863 г. завършва разказа "Казаци", който е описание на хората и природата на Кавказ. От 1863 до 1869 г. работи върху романа "Война и мир", който е представя живота в Русия по времето на наполеоновите войни. Дълбочината на психологическия анализ, майсторското пресъздаване на образите и пейзажите, както и богатството на езика превръщат "Война и мир" в едно от най-добрите постижения на реалистичната проза на XIX в. В другия си известен роман "Ана Каренина" (1873 г.) Толстой отразява трагедията на една жена, която пада жертва на фалшивия морал на обществото.

Силата на реализма на Толстой се проявява на страниците на романа "Възкресение" (1889 г.), където претворява новия си религиозен светоглед. За разлика от каноничното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, Толстой утвърждава християнската нравственост, която е лично дело за всеки индивид и няма връзка с обредите и тайнствата на църквата. Толстой е създател на религиозно-философското учение толстоизъм за ненасилствената съпротива, с което повлиява на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Заради религиозните си текстове Толстой влиза в спор с руската православна църква, която го отлъчва през 1901 г.

Библиография:

Война и мир (1865–1869)

Ана Каренина (1875–77)

Хаджи Мурат (1896–1904)

Детство (1852)

Юношество (1854)

Младост (1856)

Възкресение (1899)

Казаци (1863)

Изповед (1882)

Смъртта на Иван Илич (1887)

Кавказки пленник (1872)