Биография:
Аделмо Форначиари, по-известен като Дзукеро, е роден на 25 септември 1955 г. в Ронкочези – малък град в провинцията Реджо–Емилия. Баща му е фермер. Първата му голяма любов е футболът. Прекарвал е часове играейки в местния църковен футболен клуб и става вратар на младежкия отбор Reggiana. Получава псевдонима си – Дзукеро (захар) в училище, защото учителят го наричал "захар и мармалад". Според друга версия са го наричали така заради розовите му пухкави бузи. Започва да свири на китара като дете. Учат го американските студенти от ветеринарния факултет в Болоня. Започва да свири песни на The Beatles, The Rolling Stones и Боб Дилън. През 1968 г. семейството му се мести във Версилия. Той основава група от тийнейджъри като него Le nuove luci, с които свирят в местните зали. Учи в техническо училище в Карара, а после се записва в университет по ветеринарна медицина, но не завършва образованието си.
Има две дъщери Алис и Ирен от Анджела Фили, за която е бил женен и един син - Аделмо от партньорката си след 1992 г. - Франческа Мозер.
Професионална кариера:
Дзукеро свири с групата Le nuove luci до 1978 г., когато сформира новата банда Sugar & Candies и започва да пише песни.
Въпреки че най-много обича блуса, когато пише песни за други изпълнители, Дзукеро се старае да спазва границите на италианската поп музика. Когато написва песен за Мишел Пекора - "Te ne vai", която става голям летен хит, името на Дзукеро става популярно като композитор. През 1981 г. за първи път взима участие на фестивала "Castrocaro" като изпълнител. Печели фестивала и подписва договор с Polygram. Няколко пъти участва във фестивала "Sanremo". Продължава да пише песни за други изпълнители. През 1983 г. издава първия си албум "Un po' di Zucchero", който не се продава много добре. Кариерата му потръгва наистина, когато през 1985 г. представя песента "Donne" на фестивала в Сан Ремо с групата Randy Jackson Band. Песента става голям хит. Заедно с тях Дзукеро издава албум. Продължава да издава нови студийни албуми. "Oro, Incenso & Birra" от 1989 г. е най-продаваният албум в историята на италианската поп музика. Албумите на Дзукеро се продават много успешно в чужбина. Неговият хит с Пол Янг "Senza una donna" се нарежда сред първите песни в британските класации.
Дискография:
- Un po' di Zucchero (1983)
- Zucchero and the Randy Jackson Band (1985)
- Rispetto (1986)
- Blue's (1987)
- Snack Bar Budapest (1988, movie soundtrack)
- Oro incenso e birra (1989)
- Zucchero sings his hits in English (1990)
- Zucchero (1991)
- Zucchero Live at the Kremlin (1991)
- Miserere (1992)
- Diamante (1994)
- Spirito DiVino (1995)
- The best of Zucchero Sugar Fornaciari's greatest hits (1997)
- Bluesugar (1998)
- Overdose d'amore the ballads (1999)
- Bluesugar & Whitechristmas (1999)
- Shake (2001)
- Zu & Co. (2004)
- Zu & Co live at the Royal Albert Hall - 6 May 2004 (2004)
- Zucchero & Co - American edition (2005)
- Zu & Co ultimate duets collection (2 CDs + DVD, 2005)
- Fly (2006)
- All the Best (2007)
- Live in Italy (2 CDs + 2 DVDs, 2008)
- Live in Italy (1 CD + 1 DVD, US edition 2009)
- Chocabeck (2010)
- La Sesión Cubana (2012)