Биография:
Роден на 22 април 1937 г., Джак Никълсън, който всъщност се казва Джон, живее съзнателния си живот без баща. Като малко дете той смята, че баба му е майка му, а майка му Джун е по-голямата му сестра. Разбира се, като по-голям разбира истината. След като завърша гимназия Джак заминава за Калифорния, където започва работа в анимационното подразделение на Metro Goldwyn Mayer.
През 1962 г. се жени за Сандра Найт, от която има една дъщеря – Дженифър Никълсън. През 1968 г. двамата се развеждат. Джак има още четири деца: Калеб Джеймс Годар от връзката му със Сюзън Анспач, Хъни Холман от връзката му с датския супермодел Уини Холман, както и Лорейн Никълсън и Рей Никълсън от Ребека Брусар.
Професионална кариера:
В периода 1957-58 г. Джак Никълсън играе на театралната сцена и прави някои малки роли в телевизията, докато не се запознава с краля на филмите категория „B” - Роджър Корман, който го кани за новия му филм „The Cry Baby Killer”. В следващите десет години Никълсън се снима главно в такива филми, както и в някои телевизионни продукции.
Големият пробив на актьора е през 1969 г. с участието му във „Волният ездач“ на Денис Хопър, където играе и Питър Фонда. Никълсън е номиниран за „Оскар“. Репутацията му се потвърждава и с филма през 1970 г. „Five Easy Pieces”, а за участието си отново е номиниран за статуетката. Продължава с „Carnal Knowledge” (1971) на Майк Никълс. През 1973 г. Никълсън получава поредната номинация за „Оскар“, този път за „The Last Detail” (1973). Въпрос на време е да му бъде връчена статуетката. На следващата година Роман Полански го снима в „Китайски квартал“ заедно с Фей Дънауей и Джон Хюстън и записва четвъртата номинация за отличие от Американската филмова академия. Логичното се случва година по-късно. „Полет над кукувиче гнездо“ на Милош Форман е филмът, който най-после носи „Оскар“ на Джак Никълсън. Същата година актьорът се снима и в „Професия: Репортер“ на Микеланджело Антониони.
СВ седата на 70-те Джак Никълсън се снима във филма на Артър Пен „По Мисури“, където си партнира с Марлон Брандо. Безспорно следващата голяма роля на Джак е в „Сиянието“, режисиран от Стенли Кубрик.
До края на 80-те години, актьорът играе в много филми, част от които са „Пощальонът винаги звъни два пъти“ на Боб Рафелсън, с Джесика Ланг, „Reds” на Уорън Бийти, „Думи на нежност“ с Шърли Маклейн, Дани де Вито, Джеф Бриджис и др. Джак Никълсън отново печели „Оскар“ за превъплъщението си в персонажа Гарет Брийдлъв. През 1987 г. си партнира с Шер, Сюзан Сарандън и Мишел Пфайфър във „Вещиците от Истуик“. Две години по-късно прави емблематичната си роля на Жокера във филма на Тим Бъртън „Батман“.
В началото на 90-те Никълсън се пробва като режисьор в „The Two Jakes”, а две години по-късно е похвален от критиката за изпълнението си в „Хофа“. Същата година излиза и „Доблестни мъже“ на Роб Райнър, а за участието си в него Джак Никълсън е номиниран за „Оскар“ за десети път като така поставя рекорд. До 2000 г. големият актьор се снима във „Вълк“ с Мишел Пфайфър, в режисирания от Шон Пен „На кръстопът“, както и в донеслия му трети „Оскар“ „Колкото толкова“ на Джеймс Брукс с Хелън Хънт.
Новото хилядолетие започва отново с филм на Шон Пен - „The Pledge”. Последван е от „Относно Шмид“ и комедията „Психаротерапия“ с Адам Сандлър. През 2003 г. излиза хитът „Невъзможно твой“ с участието на Даян Кийтън. През 2006 г. Никълсън е част от екипа на „От другата страна“ на Мартин Скорсезе. Година по-късно играе рамо до рамо с връстника си Морган Фрийман в „Ритни камбаната с финес“. Засега последният завършен проект на Джак Никълсън е филмът "Как да разбера".
Филмография:
- How Do You Know (2010)
- The Bucket List (2007)
- The Departed (2006)
- Something's Gotta Give (2003)
- Anger Management (2003)
- About Schmidt (2002)
- The Pledge (2001)
- As Good as It Gets (1997)
- Mars Attacks! (1996)
- The Evening Star (1996)
- Blood and Wine (1996)
- The Crossing Guard (1995)
- Wolf (1994)
- Hoffa (1992)
- A Few Good Men (1992)
- Man Trouble (1992)
- The Two Jakes (1990)
- Batman (1989)
- Ironweed (1987)
- Broadcast News (1987)
- The Witches of Eastwick (1987)
- Heartburn (1986)
- Elephant's Child (1986)
- Prizzi's Honor (1985)
- Terms of Endearment (1983)
- The Border (1982)
- Reds (1981)
- Ragtime (1981)
- The Postman Always Rings Twice (1981)
- The Shining (1980)
- Goin' South (1978)
- The Last Tycoon (1976)
- The Missouri Breaks (1976)
- One Flew Over the Cuckoo's Nest (1975)
- The Fortune (1975)
- Tommy (1975)
- The Passenger (1975)
- Chinatown (1974)
- The Last Detail (1973)
- The King of Marvin Gardens (1972)
- A Safe Place (1971)
- Carnal Knowledge (1971)
- Five Easy Pieces (1970)
- On a Clear Day You Can See Forever (1970)
- The Rebel Rousers (1970)
- Easy Rider (1969)
- Head (1968)
- Psych-Out (1968)
- "The Andy Griffith Show" (1966-1967)
- "The Guns of Will Sonnett" (1967)
- The St. Valentine's Day Massacre (1967)
- Hells Angels on Wheels (1967)
- The Shooting (1967)
- "Voyage to the Bottom of the Sea" (1966)
- "Dr. Kildare" (1966)
- Ride in the Whirlwind (1965)
- Back Door to Hell (1964)
- Flight to Fury (1964)
- Ensign Pulver (1964)
- The Terror (1963)
- The Raven (1963)
- The Broken Land (1962)
- "Hawaiian Eye" (1962)
- Little Amy (1962)
- "Bronco" (1961)
- "Sea Hunt" (1961)
- "Tales of Wells Fargo" (1961)
- Studs Lonigan (1960)
- "The Barbara Stanwyck Show" (1960)
- The Little Shop of Horrors (1960)
- The Wild Ride (1960)
- "Mr. Lucky" (1960)
- Too Soon to Love (1960)
- The Cry Baby Killer (1958)
- "Matinee Theatre" (1956)
По-значими награди:
„Оскар“ (1998 г. най-добър актьор в главна роля - „Колкото толкова“; 1984 г. най-добър актьор в поддържаща роля - „Думи на нежност“; 1976 г. най-добър актьор в главна роля - „Полет над кукувиче гнездо“)
БАФТА (1983 г. най-добър актьор в поддържаща роля - „Reds”; 1977 г. най-добър актьор - „Полет над кукувиче гнездо“; 1975 г. най-добър актьор - „Китайски квартал“ и „The Last Detail”)
Награда в Кан за най-добър актьор – 1974 г. - „The Last Detail”
“Златна камера“ (2004 г. най-добър чуждестранен актьор)
„Златен глобус“ (2003 г. най-добър актьор - „Относно Шмид“; 1999 г. награда „СесилДеМил“ за изключителен принос в развлекателната индустрия; 1998 г. най-добро актьорско представяне в мюзикъл или комедия - „Колкото толкова“; 1986 г. най-добро актьорско представяне в мюзикъл или комедия - „Честта на фамилията Прици“; 1984 г. най-добро актьорско представяне в поддържаща роля - „Думи на нежност“; 1976 г. най-добър актьор - „Полет над кукувиче гнездо“; 1975 г. най-добър актьор - „Китайски квартал“)
Интересни факти:
Интересен факт, който е показателен за таланта му, е, че актьорът е бил номиниран за „Оскар“ през цели пет десетилетия: 60-те, 70-те, 80-те, 90-те и първата декада на новото хилядолетие.
Харесва кеча.
Цитати:
"Фактът, че си перфекционист, не те прави перфектен."