Ал Пачино

роден на 25 апр 1940 в Ню Йорк,
актьор

1969 Дебютира в киното с роля в "Me, Natalie"
1972 Играе Майкъл Корлеоне в "Кръстникът"
1993 Получава "Оскар" за главна мъжка роля за изпълнението му в "Усещане за жена"

Биография:

Ал Пачино е един от най-великите актьори в историята на киното. Името му се утвърждава през 70-те - най-добрите години на седмото изкуство засега. Актьорът се ражда в Бронкс, а родителите му се развеждат, когато той е още малък. Заедно с майка си се мести в дома на неговите баба и дядо. Докато расте, Пачино обича да гледа филми и често повтаря реплики и ситуации с любимите си персонажи. В училище се чувства отегчен и немотивиран, но скоро открива спасението – училищните пиеси. И не след дълго неговата страст се превръща в професионална кариера. Но началото не е лесно. Като театрален актьор Ал Пачино често изпада в депресия, а ограничените му средства го затрудняват. През 1966 г. е приет в престижното Actors Studio, където му преподава легендарният актьор Лий Страсбърг. Пачино започва с някои малки роли. Първият му успех е в "The Indian Wants the Bronx", а пиесата печели наградата "Оби". Следващата постановка с негово участие - "Does the Tiger Wear a Necktie?" също е наградена, но с отличието "Тони".

Професионална кариера:

Първият му игрален филм е "Me, Natalie", а вторият представя младия актьор в малко по-различна светлина. За разлика от досегашните му роли, с които си е спечелил уважението и одобрението на публиката, в "The Panic in Needle Park" Пачино влиза в образа на наркоман. Но третият му филм променя живота му напълно. Това е "Кръстникът", а ролята е на Майкъл Корлеоне. За същия персонаж са спрягани имената на Робърт Редфорд, Уорън Бийти, Джак Никълсън, Райън О'Нийл, Робърт де Ниро и други, но режисьорът Франсис Форд Копола залага на непознатия Пачино, въпреки че почти целият снимачен екип не го харесва. И макар Копола да държи на своя млад актьор, в интервюта Ал Пачино споделя, че през цялото време се е страхувал да не бъде уволнен. Това, разбира се, не се случва, а "Кръстникът" става чудовищен хит, който буквално прави чудеса с кариерите на всеки от екипа. Пачино получава и първата си номинация за "Оскар" за поддържаща роля.

И вместо да подбира по-лесни роли, които просто да пълнят банковата му сметка, Пачино се хвърля в дълбокото с трудни, но важни филми. Такъв е "Серпико" от 1973 г. и "Кучешки следобед" от 1975 г. (от този филм идва и прякорът му Сони, тъй като така се казва персонажът му). Усилията му не остават незабелязани и Сони получава още три последователни номинации на Американската Академия, но този път за главна роля. След лекото разочарование от ролята му в "Боби Диърфийлд", Пачино отново блести в "...And Justice For All." и за пореден път е номиниран. За съжаление, тук е началото и на лек спад, защото "Cruising" и "Автора! Автора" не са одобрени от критиката, както и от зрителите. Ролята му в "Белязания" отново връща славата на Ал Пачино, за да бъде последвана от разочароваща грешка - "Revolution". Впрочем снимките на този филм протичат по ужасяващ начин – снимачният екип е тотално разединен, климатичните условия по време на снимките са ужасни, а Пачино се разболява тежко от пневмония. На всичкото отгоре постоянните промени в сценария тотално съсипват филма, който сякаш изглежда обречен още от самото начало. "Revolution" е считан за един от най-неуспешните проекти, както и за най-лошият в кариерата на актьора въобще. Последствията – наистина ужасни оценки от критиката и четири години отсъствие на актьора от екраните.

Пачино търси спасение в театъра, който е първата му любов. Но през 1989 г. актьорът прави отново опит в киното. Филмът е "Море от любов", а появата му бележи втория период в кариерата му. Междувременно се пробва и като режисьор с "The Local Stigmatic", но неуспешно. През 1990 г. излиза "Кръстникът 2" отново с негово участие, а същата година Сони прави и първата си комедийна роля – в "Дик Трейси". Участието му отново получава номинация за "Оскар", а две години по-късно Пачино пак е сред номинираните, но този път за превъплъщението му в "Glengarry Glen Ross". Талантът на Пачино е неоспорим и затова няма нищо чудно, че той се заема и с романтична роля във "Франки и Джони". Най-накрая, чак през 1993 г. Ал Пачино печели заветния "Оскар" за изключителното си изпълнение в "Усещане за жена". Там той се справя с трудното предизвикателство да изиграе сляп и същевременно адски харизматичен мъж. Ролята е създадена специално за него.

С течение на годините Пачино започва да се чувства все по-уверен пред камерата и това личи във филмите, които следват в изумителната му кариера - "Пътят на Карлито" и "Жега" на режисьора Майкъл Ман с участието на Робърт де Ниро. След тях Пачино отново се пробва зад камера с "Аз, Кралят". В същия период се появяват "Кметството", "Дони Браско" и "Адвокат на дявола" - силни и добре приети филми. Работата му отново с Майкъл Ман, а след това и с Оливър Стоун, води до незабравимите "Вътрешен човек" и "Всяка една неделя".

Личният му живот също е любопитен. Пачино е един от заклетите ергени в Холивуд и никога не се е женил. Има дъщеря Джули Мари от преподавателката по актьорско майсторство Ян Тарант. От дългогодишната си приятелка Бевърли Д'Анджело има близнаци. Достатъчно известна е и дългата връзка с екранната му партньорка от "Кръстникът" Даян Кийтън.

С наситените и запомнящи се превъплъщения, Пачино беше и продължава да е уникат в актьорската професия. Неговият метод за игра служи на много млади актьори да навлязат в професията, а внушителният брой класически роли, които е изиграл, вече са го превърнали в една от легендите на киното.

В момента Пачино се подготвя за снимките на "King Lear".

Филмография:

You Don't Know Jack (2010) (TV)
Righteous Kill (2008)
Ocean's Thirteen (2007)
88 Minutes (2007)
Two for the Money (2005)
The Merchant of Venice (2004)
"Angels in America" (6 episodes, 2003)
Gigli (2003)
The Recruit (2003)
S1m0ne (2002)
Insomnia (2002)
People I Know (2002)
Chinese Coffee (2000)
Any Given Sunday (1999)
The Insider (1999)
The Devil's Advocate (1997)
Donnie Brasco (1997)
City Hall (1996)
Heat (1995)
Two Bits (1995)
Carlito's Way (1993)
Scent of a Woman (1992)
Glengarry Glen Ross (1992)
Frankie and Johnny (1991)
The Godfather: Part III (1990)
Dick Tracy (1990)
The Local Stigmatic (1990)
Sea of Love (1989)
Revolution (1985)
Scarface (1983)
Author! Author! (1982)
Cruising (1980)
...And Justice for All. (1979)
"The Godfather: A Novel for Television" (4 episodes, 1977)
Bobby Deerfield (1977)
Dog Day Afternoon (1975)
The Godfather: Part II (1974)
Serpico (1973)
Scarecrow (1973)
The Godfather (1972)
The Panic in Needle Park (1971)
Me, Natalie (1969)

По-значими награди:

"Оскар" (1993 г. главна мъжка роля - "Усещане за жена")

БАФТА (1974 г. най-добър актьор - "Кръстникът 2"; 1975 г. "Кучешки следобед")

"Еми" (2003 г. най-добър актьор в минисериал или филм - "Angels in America")

"Златен глобус" (2004 г. най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм - "Angels in America"; 2001 г. Награда за цялостно творчество "Сесил ДеМил"; 1993 г. най-добър драматичен актьор - "Усещане за жена"; 1973 г. най-добър драматичен актьор - "Серпико")

Карлови Вари (1979 г. - "Кристален глобус" за най-добър актьор - "...And Justice For All.")

"Златен лъв" (1994 г. за цялостно творчество)