
"Макбет" на Джъстин Кързел, макар изпълнен с великолепни кадри, дрънчи като тенекия, подритвана от разглезено дете. Трагедията, която в продължение на векове ужасява света с героя си, въплътил най-мрачните качества на човешката природа, е поднесена в конфликтни тонове и до края не успява да намери истинския си глас. Суровият свят и кръвопролитните сблъсъци на шотландските танове се тласкат от комиксов slow-motion до брутален реализъм, като дори добрите актьори изглеждат объркани. Празни погледи в отсрещната стена и кухо поднесени монолози.
Но нека не съдим твърде тежко. Филм по Шекспир се прави трудно. Дори най-добрите адаптации имат нещо off-putting. Леко разминаване между плоскостите на киното и театъра. Всичко зависи от подхода, но в повечето случаи проблемът идва от сблъсъка на киното, което се стреми да изглежда реалистично, и маниерния отказ на театъра да пресъздава в детайл света на героите си. Едва ли след премиерата на "Хамлет" в "Глоуб" публиката е обсъждала колко са добри доспехите и как правдиво са нарисувани кулите на Елсинор.
Един добър пример е "The Hollow Crown". В няколкото телевизионни епизода няма да срещнете визуална показност, но картините не са бедни или скучни. Достатъчно реалистични са, за да послужат като солидна подложка за героите и изпълненията, но не бият на очи, не се пречкат. Предишните адаптации по "Макбет" правят същото. Много харесвам филмите на Полански и Куросава. И двата погледа са авторови, тоест трагедията е прекарана през призмата на режисьора, който си я присвоява, оформя я по собствено желание и накрая предлага различен, но правдив разказ. Защото при преобразуването не е било изгубено същественото, акцентира се на друг нюанс.
Филмът разказва за шотландския тан Макбет (Майкъл Фасбендър) – смел воин, който след голяма победа срещу разбунтувал се благородник получава пророчество от три вещици, че ще стане тан на Кодор и след това крал на цялата страна. Макбет поглежда скептично на предсказанията, но след като съвсем скоро е просъзгласен за тан на Кодор, подтикнат от жена си (Марион Котияр), сам взима кинжала и нанася смъртоносните удари срещу заспалия крал. Във втората част на филма се разгръщат лудостта и параноята на Макбет. Убивайки и други, които заплашват короната му, той се превръща в чудовище, срещу което се сформира войска и избухва нова гражданска война.
Пълното ревю на дългоочаквания "Макбет" ще откриете в Operation Kino.