На Катя не ѝ вървеше вече от 20 години. Много мъже се запознаваха с нея, канеха я насам-натам, накрая и те ѝ ходеха на гости... Но след това винаги работата се разсъхваше. Първата визита винаги се оказваше и последна. След това почваха безнадеждни обаждания и увъртания по телефона. 
Бедното момиче - то просто не знаеше какво да прави. Тръгна по аеробики, каланетики, дори на уроци по пеене. 
Успехът бе частичен - мъжете кълвяха бързо и навсякъде - един я заведе даже на екскурзия до Париж! Обаче след първата покана да ѝ дойдат на гости - бягаха... 
Катя тичаше след тях, плачеше, молеше за поне някакво обяснение... 
А след нея тичаха тридесет и трите ѝ любими котки...