Имало едно време, един много добър човек. С никого не се карал, на всеки услуги вършил, на мравката път правел да мине. Но хората били неблагодарни и бързо забравяли добрините на този човек...
Веднъж той си вървял покрай реката и какво да види - човек се дави! Бързо скочил в бурната вода, хванал човека и го извадил на брега, положил го на тревата и го опънал.
Удавникът отворил ококорени очи и продумал:
- Човече, за това, че спаси живота ми с риск за своя собствен, ще съм ти вечно благодарен, но защо ме опъна накрая?!
Погледнал го добрият човек в очите и със сарказъм в гласа отговорил:
- За да помниш, мамка ти, за да помниш, 'щото много забравяте!