Живков разхождал Брежнев по главната улица на хубав български град. По едно време Брежнев рекъл:
- Много ми пари нещо под краката тоя асфалт, хайде да вървим по-бързичко.
- Ааа, не може - рекъл Бай Тошо - ще настигнем валяка, който асфалтира пред нас.
- Ами да се връщаме назад тогава?
- Нее, пак не може - отзад вече разкопават...