Борислав Колев за филма "Салто мортале" и забравения олимпийски шампион Ангел Генчев 0

Филмът "Салто мортале" на Борислав Колев беше единственият български представител в международния конкурс за документално кино на София Филм Фест 2015. След изключителния успех, който постигна с предишния си филм "Стоичков", обиколил фестивали и киносалони по целия свят, Колев избра да заснеме историята на Ангел Генчев - български щангист, олимпийски шампион по вдигане на тежести на Игрите в Сеул през 1988 г. След състезанието обаче се оказва, че допинг пробата на Генчев е положителна и медалът му е отнет. Животът на Генчев е съсипан, системата го смачква, а името му излиза от спортните страници и започва да се среща из криминалните хроники.

"Салто мортале" може да бъде гледан в рамките на Националния кинофестивал "Златен ритон" в Пловдив на 2 декември (сряда) от 17.30 часа в "Лъки синема" и на 3 декември (четвъртък) от 17 часа в клуб "Петното". Входът е свободен.

Поговорихме с Борислав Колев за процеса по създаването на филма, за личните демони и "политическата коректност".

Филмът ти "Салто мортале" е селектиран във фестивала в Биариц, Франция. Разкажи малко повече как станаха нещата?

Да, ще се проведе от 19 до 24 януари 2016 г. Това е най-големият фестивал в Европа за филми, които са реализирани с участието на телевизии. Тоест телевизията или трябва да е продуцент, или както е БНТ в нашия случай – копродуцент. Всякакви формати има, включително и политически репортажи, игрални филми, телевизионни сериали, а "Салто мортале" е в категория "Creative documentaries". Изключително съм благодарен за проявената колегиалност на продуцента и кинокритик Павлина Желева, която съдейства за селектирането на филма в Биариц. Форумът е изключително важен, защото освен фестивал е и пазар. И аз много се надявам да осъществя там контакти с филмови търговци, както и със селекционери на други международни фестивали и това да осигури добра съдба на филма.

Филмът тръгна от София Филм Фест 2015, нали?

Да, там беше единственият български представител в международния документален конкурс в една изключително престижна компания. Кандидатствали сме на доста фестивали в чужбина, така че очакваме да видим какво ще стане догодина. Дано има добра съдба – като "Стоичков", който бе показван по цял свят, купиха го и телевизии, включително гигантът Canal +.

Да, но в случая със "Стоичков" и само името продава.

Естествено. Ама пък ти направи един дърводелски филм, да те питам дали някой ще го вземе. Защото за Стоичков са пробвали да правят нещо и други преди мен. Ама никой не ги брои. Поупражнявали са се – и върху него, и върху други... У нас предимно се упражняват.

Каква е разликата между това да правиш филм за една безспорна световна легенда като Христо Стоичков и за Ангел Генчев, който за миг е на върха, а след това пропада в житейския си път и днес сякаш никой не го помни?

Разликата съм я търсил напълно съзнателно. Първо исках да е противоположната история на "Стоичков", защото да хващаш една такава формула на мен лично не ми е интересно. Има хора, които ако се специлизират, ще карат така по "домовата книга" от – до. След като направих "Стоичков" ме питаха, включително и сериозни хора, ще направя ли филм за Бербатов. Ама аз не съм казвал, че започвам да правя филмов пантеон на футболисти. Работя каквото ми е кеф. Знаех, че не трябва да вървя по утъпканото, а и нямам кой знае колко време – не съм на 30 години, че да си позволявам да върша много глупости. Свършил съм достатъчно вече. Стоичков си остава мегазвезда, такива като него са много малко. Големи майстори във футбола има много, обаче мегазвездите са малко. И не става дума само за спортно-технически умения, трябва да притежаваш и харизма, каквато Стоичков има.

Та за сравнението при снимките... Със Стоичков контактът беше друг. Той по принцип е земен, но чудесно си дава сметка кой е и колко струва. Там ти правиш филм за актуален световен герой и при всички положения по време на работния процес се съобразяваш с него. Той днес е тук, утре е на другия край на света, а твоят график, щеш не щеш, е подчинен на неговия. Принуден си освен това да търпиш странностите, които проявява от време на време. Той Кустурица, дето е Кустурица, е принуден да търпи странностите на Марадона, докато снимат заедно, какво остава за мен...

Докато при "Салто мортале" с Ангел Генчев виждаш един човек, който е забравен. Не само е забравен, ами е и на дъното. Той е безкрайно мотивиран, готов е на всичко нещо да се чуе за него. Да не говорим, че е със съзнанието, че този филм може по някакъв начин да му помогне да започне да живее по-добре. Това нещо го крепи. Точно както се състезаваше – мотивиран като звяр, така влезе и във филма.

Как ти хрумна да правиш филм точно за него?

Четох негово интервю в един сайт. Сетих се, че този пич го знам и че от Олимпийските игри от 1988 г. най-ясно помня неговото салто. А после четях за него из криминалните хроники, че е станал бандит. Взех му координатите и му се обадих. Питах го дали има интерес да се видим. Той каза, че живее в едно село до Търговище и, ако искам, да отида. Вдигнах се с един приятел, отидохме в Търговище на уговорената среща, откъдето Ангел щеше да ни води в селото. Него обаче го няма. Обаждам му се по телефона – бил в Русе, купил си бил лодка от там. Ама по пътя се повредила и сега чакал да дойдат да му помогнат да я оправи.

Да, това го имаше във филма.

То във филма се случи пак... Преди първата среща обаче реших, че Ангел ме лъже. И му викам на моя приятел, че явно тая работа с филма няма да я бъде, щото Ангел несериозен човек излезе. Ама реших все пак да го изчакаме, да поговорим, да видим. Имах вече подобен опит – по време на снимките на предишния филм Стоичков беше изчезнал за три месеца, по средата на филма. Но после продължихме да работим. Та дойде най-накрая Ангел, с пет часа закъснение. Отидохме в селото му Певец. Като го видях къде и как живее – тъжна история... Но пък тъкмо бе излязъл от затвора и се опитваше да започне живота си отначало – с жената, която го обича и с техния съвсем малък тогава син. Запознах се с жена му и детето, с майка му. Почнахме с Ангел да "сплотяваме колектива" – в смисъл, че се напихме две вечери като кучета, но пък това ми помогна да се сближим. И, когато се разделяхме, бях наясно, че ще стане работата. Тръгнах да подготвям проект. В НФЦ по принцип е трудно. Оценъчната система е порочна, правилникът за избор на комисии – също. И вътре се намърдват всякакви псевдоинтелектуалци, които като чуят спортист, пък и престъпник... То "Стоичков" мина с голям зор, пък какво остава за някакъв рецидивист. Ама взе, че мина...

Преди да вземем парите за проекта обаче, хванах оператора Пламен Герасимов, за да отидем и да потренираме нещата, които ще правим, като дойде финансирането. Да го поснимаме малко Ангел, пък после ще повтаряме. Отидохме... и този като се развихри. Искрен, отпуснат, ту се смее, ту реве, ту разправя някакви вицове, ту нещата отиват към хипер драматизъм. Като приключихме и опитахме после с по-добра техника, се оказа, че за най-важните и сюблимни моменти ще използваме първия материал. Той се оказа гръбнакът на филма.

Да, например тези кадри с развалянето на лодката...

Точно. Значи той лови риба и така си изкарва прехраната. Обаче му крадат лодката, защото я оставя на язовира. Взима си нова и за да не му я крадат, всеки ден я кара дотам и я пуска на вода, а вечер я прибира. А това е голям чанч. И ние с идеята, че ще снимаме рутинния му ден как лови риба и си се прибира, присъстваме на счупването на лодката. Тогава разбрах, че това ще ни върже цялата история и ще се превърне в идеална метафора. Със Стоичков и Иван Иванов нещата се случиха по същия начин – бяхме предвидили един ден с тях, защото знаех, че му е идол, но когато се срещнаха, нещата придобиха съвсем различна посока.

Това ли е "чарът" на документалното кино?

Да, защото всъщност никога не можеш да прогнозираш какво ще стане. И като ми кажат "сценарий за документален филм", полудявам. Сценарий за документален филм с живи герои – няма такова нещо. Ако е исторически, ако работиш само с документи, да.

Ако трябва да разкажеш на някого идеята на "Салто мортале", как би го направил?

Ние проследяваме 30 години от живота на Ангел Генчев. Точно граничното време от края на социализма (не, че е свършил), през прехода, до наши дни. Всичко това, което се случва в България през тези 30 години, рефлектира върху неговата съдба по един или друг начин. Героят е много сложен. Продукт е на една система. Тя спира да съществува и той в един момент се оказва на улицата, в джунглата. Разбира се, че ти като правиш един филм, трябва да имаш отношение към своя герой. Симпатичен ми е по някакъв начин, аз му съчувствам, но не му адвокатствам. Не се опитвам да го оправдавам, филмът не заема позиция. Ангел не е положителен герой. Голям шампион е, изключителен талант, знае как да печели битките на подиума, но губи войната със собствените си демони. Не успява да се пребори със своята тъмна страна.

Впрочем, покрай "Салто мортале" аз направо изкарах втора казарма, честно! Наложи се да преодолявам препятствия от всякакъв характер. И се справих заради разбирането и подкрепата на хората от екипа, които бяха най-близо до мен – операторът Пламен Герасимов, монтажистът Мирослав Гайдошик, звукорежисьорът Александър Симеонов, композиторът Николай Иванов ОМ. Благодарение на тях го има този филм.

А най-хубавото е, че това не е просто един спортен документален филм.

Спортът е само фасадата. Това е екзистенциален филм. Такива герои са ми интересни. Аз не понасям т. нар. "политическа коректност", тя е фалшименто история. Нямам желание да правя филми за цигани, каквито се правят вече 25 години, защото разни фондации пускат пари и някой грижливо ги усвоява. Нямам намерение да правя филми за гейове, не защото имам нещо против тях, а заради цялата изчанчена "политкоректност", която иначе много се харчи по света и е фестивално конвертируема. Предпочитам да съм верен на себе си.

Какъв е животът на новите български документални филми? Минават на фестивали, а после?

В моя случай ще мине и по телевизията, защото БНТ е копродуцент. Иначе зависи от филма. Ето например "Стоичков" продаде близо 20 000 билета – сензационен резултат за документален филм.

Мислил ли си "Салто мортале" да го пуснеш онлайн?

Да, ще го пусна в някоя от платформите. Действително има проблем с показа на документални филми в България. Друг е въпросът е, че и публиката е лимитирана. Ако не е някакъв комерсиален филм, нямаш абсолютно никакъв шанс. С две фестивални участия публиката ти се изчерпва.

Точно затова си мисля, че трябва да се излезе от канала "кинопрожекция".

Да, точно така. Първо ще го покажем в някои специализирани кина в София, ще направим и една прожекция януари в затвора в Белене. Ако с нашия човек се случат добри неща, ще покажем филма и в Търговище. При всички положения ще го пуснем в онлайн платформа, ако иска някой да го гледа срещу левче. По-важното сега е да направим една добра фестивална биография, защото историята на филма е с универсален адрес, а не само за местна консумация. С цялото ми уважение, нямам желание да правя филм за Добри Желязков Фабрикаджията и някакви такива неща, които имат образователна стойност, но е ясно, че са насочени само към нас. Не ме занимава това.

А игралното кино занимава ли те?

Да, аз имам вече една игрална новела, казва се "Коледа". Живот и здраве, навръх Коледа, на 25 и 26 декември, ще бъде излъчена по БНТ. Сценария го написахме заедно с Иван Кулеков по негов разказ. Събрахме елитна бригада от доказани хора в киното – оператор е Емил Христов, художник – Георги Тодоров -Жози, художник по костюмите – Боряна Семерджиева, композитор – Николай Иванов ОМ. В ролите са Румен Трайков, Мариана Крумова, Станислава Николова, Екатерина Стоянова. Продуценти са братя Чучкови. Сега почнахме да кандидатстваме по фестивали и чакаме да видим какво ще стане.

Иначе спечелих субсидия на сесия за пълнометражен игрален дебют – "Белези". Направих грешка и писах каквото ми хрумне, без да се съобразявам, че ще разполагам с малък бюджет от НФЦ и ще трябват страшно много за нашите стандарти пари от чужбина. А на мен, човек без сериозен опит в игралното кино, тези пари никой няма да ги даде. Сериозни хора ми го казаха в прав текст. И така, отстъпих режисьорските права на Явор Гърдев, който е разпознаваем във филмова Европа след "Дзифт". Така че се надявам той да го направи.

А аз чета много, търся си подходяща литература за нов сценарий – съвременна история, камерна, подходяща за нискобюджетна сесия. Ако някой има такава история, ще се радвам да ми се обади.

ДИВ Блиц:

Давам: Сърце. Много се хвърлям в нещата – и за каквото трябва, и за каквото не трябва. Ама така съм устроен.

Искам: Да съм здрав, но съм ужасяващо недисциплиниран и не се грижа за себе си, което означава, че нямам отговорност към най-близките си хора.

Взимам: Любов. Имам я от близките ми.