Човек и добре да живее... убива 0

Чета и гледам, гледам и чета... новините. Кафето ми горчи. Днес всички говорят и пишат за тройното убийство в Пловдив. Мъж на 35 години застрелял в главата 29-годишната си жена и 5-годишната си дъщеря, след което се самоубил. Предполага се, че причината за зловещото деяние е ревност или пък кредити. В новината на inews се припомня за друг подобен случай:

По аналогичен начин преди две години загинаха и семейство Тепавичарови. Телата им бяха намерени на 21 януари 2013 г., пак в квартал "Кючук Париж". Съдебно-медицинската експертиза доказа, че сержант Георги Тепавичаров от авиобаза Граф Игнатиево е застрелял първо съпругата си Николина, а след това е опрял дулото до главите на синовете си Ангел и Илия - на 4 и 8 г. Последния куршум запазил за себе си. В хода на разследването стана ясно, че военният и жена му са теглили 235 000 лв. заем. Всеки месец трябвало да внасят по 3000 лв., което се оказало непосилно.

Ние не сме от полицията, не можем да разследваме. Ние сме просто хора - бащи, майки, деца, които могат само да предполагат и да се питат защо един баща би постъпил по такъв начин. Защо един човек, на вид нормален, е бил способен да убие децата си. И тук не става дума за убийство за спасение, каквито примери съществуват в историята - да убиеш детето си, за да не го сполети по-лоша съдба. Логичен е въпросът има ли по-лоша съдба от смъртта? Мнозина казват, че има.

Възможните причини. Какви могат да бъдат те? Не е ли странно, че и двамата мъже, избили семействата си, са живеели в един град, в един квартал? Дали над този квартал не дебне древно проклятие, да не би там Меркурий винаги да е ретрограден, да не изсипват там психотропни вещества, или всички ходят на един и същи психоаналитик, който пък ще се окаже луд. Разбира се, че това са пълни глупости. За съжаление обаче убийството на две семейства не е пълна глупост. Това е жестока трагедия.

Ако е заради пари

Не искам да се чудя, да махам с пръст и да викам "Как може?!" Явно може да стигнеш до отчаяние, което те кара съвсем съзнателно да отидеш да си купиш оръжие и да застреляш цялото си семейство, защото не можеш да си изплащаш заема. Обаче пари се печелят и губят, пак се печелят и пак се губят, а животът не се връща, след като е бил застрелян от упор в главата. Клиширано, но факт, няма сума пари, която да си заслужава да убиеш децата си.

Ако е заради ревност

Зеленоокото чудовище винаги е карало хората да вършат първични глупости. Преди няколко години младежи се стреляха в центъра на София заради момиче. А на 15 септември 2012 г. полицай уби 25-годишно момиче в Ловеч. От ревност. Но ако 35-годишният Благой е ревнувал жена си, ако така болезнено я е обичал, защо е посегнал на дъщеря си. В това няма никаква логика.

Ако е заради лудост

Вероятно истината ще излезе наяве след няколко дни, седмици, месеца или пък няма да се узнае, както стана със случая на сестри Белнейски. Може би, след като се узнае причината, тези разсъждения ще изглеждат твърде глупави и наивни. А може би тези хора просто са превъртели. Това е най-простото обяснение, нали? Живееш си спокойно с жена си и децата си и в един момент просто нещо ти прещраква. Като на Емилия Ковачева - акушерката, която преби новородено. Случаят стана известен миналата година, но не се знае през своята дългогодишна практика колко бебета точно е била акушерката. Какво е общото между тези хора? Общото е, че те всички минават за нормални. Живеят нормален живот, ходят на нормална работа, имат нормални семейства, съседи и близки ги описват като напълно нормални. И всички си обясняват налудничавото им поведение с внезапна загуба на разсъдък, най-вероятно дължаща се на повишено ниво на стреса.

Не съм следовател, за да разследвам, не съм и психолог, за да знам и обясня поведението на тези хора. Като човек обаче мога да кажа, че по-скоро става дума за друг съвременен феномен - размиване. По начина, по който се случват нещата, по начина, по който ние ги приемаме, става ясно, че границите за нормалност твърде много са се размили, почти са изчезнали и всеки сам определя за себе си какво е нормално и какво не, кое е приемливо и кое не. За да не си помисля, че и аз съм се размила съвсем в своите напразни разсъждения, моля ви, кажете ми, че това все още не е нормално за вас. Че никога баща не трябва да посяга на децата си, че все още мисията на мъжа е да закриля и пази семейство си, а не да го унищожава. Кажете ми и ще повярвам, че все още сме хора, а не сме се съвсем размили в безчувствени твари.

Човек и добре да живее, убива. Потопен в своето опротивяло настояще, убива бъдещето чрез децата си.