Дойде есен. Вя, валя и го удари на такова слънце, че веднага забравихме за лятото. Искаме винаги да бъде есен!
Затова, в чест на отломилите се, като девича въздишка по мустакат юнак, листа, ви предлагаме тази скромна, есенна класация.
В началото идеята беше да ви предложим, не само класики, но и съвременни вариации по темата. Оказа, се обаче, че модерните изпълнители въобще нимож ги трогна с някаква си там шума, защото са заети да размишляват върху екзистенциални въпроси от сорта на "знаеш ли кой видях брат?".
Така, че ще се задоволите само с класики. :)
ПъПъ: Пък ако се сетите за някоя съвременна есенна творба, споделете ни я в коментарите!
На най-ниската, но все пак позиция, поставяме следната на Ваня Костова композиция. От една страна тази песен е балансирано лирична и хармонизира напълно с по-минорните тонове на есента, обгръщайки ни в топлата меланхолия на зрялото октомвриисйко слънце. От друга, социалната ангажираност на текста, и препратките към задълбочен самоанализ на пропилените мигове от живота, я кара да звучи в ушите ни сякаш суицидноподатлив класически музикант свири с бръснарско ножче върху вените си. Затова - 5-та позиция.
Една позиция по-нагоре от Ваня Костова се изкачват колегите ѝ от Домино, които ни връщат към първите есенни нощи на Бургас и уловили тъгата от внезапно настъпилата промяна на времето, заедно с нас махат за сбогом на Созопол, безгрижния смях и всичко това, което е лятото...
Прекрасна песен!
Какъв по-приятен начин да изпратим лятото, от букет есенни цветя. тъжната, но все пак позитивна романтика, с която е заредена тази песен на Атлас, им осигурява третото място в нашата есенна класация.
Втората позиция е отредена за Мери и нейните момчета, най-вече защото веднага след първя септемврийски дъжд, всички радиостанции се скъсват да се надпреварват, кой ще я пусне повече пъти.
Иначе, песента сама по себе си, макар и кавър на Диана Експрес, е приятна и подобаващо пресъздава онова усещане осигурено от уюта на топлото одеало, тихата музика и тракането на дъждовните капки отвън.
Ето го и първото място!
Няма по-позитивна песен, написана във възхвала на есента, от "Есента" на Тангра. Без излишно да преекспонира нерадостния факт, че "няма вече слънце, пясък и вълни" текстът на тази композиция ни представя всичките плюсове на предшестващия зимата сезон, като ни оставя изпълнени с надежда от факта, че "мъдър е света" да се наслаждаваме на все още топлите слънчеви лъчи и за съжаление, на все по-рядко появяващият се пушек от огъня, върху които клокочи казана с лютеницата...
Есента!
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
