Докато китарата ми нежно плаче... 1 5

29.11.2011, 11:33

Горе-долу така звучи не чак толкова поетичният ми превод на името на една от най-прекрасните песни на Джордж Харисън. Днес празнуваме 10 години от смъртта му.

Някои може и да не се съгласят, че думата празнуваме е на точното си място тук, но аз мисля, че си е перфектна. Хиляди пъти повече предпочитам да празнувам с музиката на Джордж Харисън, която познавам, отколкото лицемерно да твърдя, че скърбя за смъртта на човек, когото не съм познавала.

Макар че и тук искам да се опровергая веднага. Не, не съм познавала Джордж, нито някой друг от членовете на The Beatles лично, но без те да имат и бегла представа за това, аз израснах с тях. Тяхна беше първата касета, която сложихме в тогава (преди около 22 години) новия си касетофон Hitachi. Разбира се, баща ми беше главният виновник за това. Той не само ми пускаше албуми на The Beatles, но и ми записваше всякакви компилации с техни песни, а когато седяхме вечер край масата от време на време дори ги пееше.

В тона на налегналата ме носталгия по този период от живота ми, трябва да отбележа, че Джордж Харисън не беше така известен като Джон Ленън и Пол Маккартни, но винаги, когато проверявах за известни личности, родени на моята дата, той излизаше пръв. Може би и затова го харесвах повече. Е, вярно, тук субективният фактор си е изиграл ролята, но съм сигурна, че дори много хора, които не са родени на 25 февруари, харесват Джордж Харисън заради музиката, която е писал. А той е написал, според мен, поне две от най-великите песни в историята на музиката. Разбира се, те са на първите две места в моята лична класация "Любимите ми песни, написани и изпълнени от Джордж Харисън", които можете да видите по-долу.

За всички почитатели на музиканта припомням, че на 5 октомври тази година излезе документалният филм за живота на Харисън "George Harrison: Living in the Material World", режисиран от Мартин Скорсезе.

5/ Give Me Love (Give Me Peace On Earth)