Франсис Форд Копола

роден на 07 апр 1939 в Детройт,
режисьор, продуцент
1963 Излиза дебютният му игрален филм "Dementia 13"
1973 Получава "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий за "Кръстникът"
1975 Получава "Оскар" за най-добър режисьор, най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий - "Кръстникът II"
1980 Печели БАФТА за най-добра режисура за "Апокалипсис сега"
1992 Връчват му "Златен лъв" за цялостно творчество

Биография:

Франсис Форд Копола е роден на 7 април 1939 г. в Детройт. Като малък се разболява от детски паралич и дългото време, прекарано в леглото, го принуждава да търси начини да се забавлява сам. Дори си прави собствен куклен мини-театър. По-късно Копола развива интереса си към киното докато учи в университета Hofstra в Ню Йорк.

Завършва през 1960 г. и се мести в Калифорния, за да посещава престижния филмов курс в UCLA. Докато се обучава, Копола работи с режисьора на B-категория филми Роджър Корман. Именно той дава на Франсис възможността да режисира първия си пълнометражен филм.

През 1963 г. Франсис се жени за Елинор, с която са заедно и до днес. Имат три деца - София, Роман и Джан-Карло, който умира през 1986 г. след инцидент.

Професионална кариера:

Дебютът на Копола с "Dementia 13" (1963) не е особено впечатляващ. "Finian's Rainbow" (1968) е заглавието, което обръща погледите на зрителите и критиците към Франсис. През 1970 г. е премиерата на "Patton", а Копола, който е един от сценаристите, получава "Оскар". Две години по-късно излиза един от най-прочутите му филми - "Кръстникът". Базиран на едноименния роман на Марио Пузо, филмът представя Марлон Брандо в ролята на Ал Капоне и разказва за едно мафиотско семейство. Именно за работата си върху този филм Копола получава и първата си номинация за режисьорски "Оскар", а "Кръстникът" получава още три статуетки - за главен актьор (Брандо), филм и адаптиран сценарий.

През 1974 г. по кината тръгва "Разговорът" с Джийн Хекман, а същата година се появява и втората част от мафиотската трилогия - "Кръстникът II". Продължението печели цели шест "Оскар"-а - за главен актьор (Робърт де Ниро в ролята на Вито Корлеоне), декор, режисьр, филм и адаптиран сценарий. Следващият голям успех на Копола идва през 1979 г. с "Апокалипсис сега".

През 80-те и 90-те години Копола прави филми, вариращи в сюжета си. Сред тях са "One from the Heart" (1982), "The Outsiders" (1983), "Rumble Fish" (1983), "The Cotton Club" (1984), "Пеги Сю се омъжи" (1986), "Кръстникът III" (1990), "Дракула" (1992) и др. След "The Rainmaker" (1997) Копола става от режисьорския стол за известно време. Фокусира се върху други занимания, най-вече около винарната си. Освен това става продуцент на филмите на дъщеря си - София Копола.

През 2007 г. Франсис Форд Копола се завръща като режисьор с "Youth Without Youth", последван от "Тетро" (2009). Засега последния филм, режисиран от Копола, е "Twixt" (2011) с Вал Килмър и Ел Фанинг.

Филмография:

  1. Twixt (2011)
  2. Tetro (2009)
  3. Youth Without Youth (2007)
  4. The Rainmaker (1997)
  5. Jack (1996)
  6. Dracula (1992)
  7. The Godfather: Part III (1990)
  8. New York Stories (segment "Life without Zoe") (1989)
  9. Tucker: The Man and His Dream (1988)
  10. Gardens of Stone (1987)
  11. Faerie Tale Theatre (TV) (1987)
  12. Peggy Sue Got Married (1986)
  13. The Cotton Club (1984)
  14. Rumble Fish (1983)
  15. The Outsiders (1983)
  16. One from the Heart (1982)
  17. Apocalypse Now (1979)
  18. The Godfather: A Novel for Television (TV) (1977)
  19. The Godfather: Part II (1974)
  20. The Conversation (1974)
  21. The Godfather (1972)
  22. The Rain People (1969)
  23. Finian's Rainbow (1968)
  24. You're a Big Boy Now (1966)
  25. Dementia 13 (1963)
  26. Tonight for Sure (1962)
  27. The Bellboy and the Playgirls (1962)

По-значими награди:

"Оскар" (1975 г. най-добър режисьор, най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий - "Кръстникът II"; 1973 г. най-добър адаптиран сценарий - "Кръстникът"; 1971 г. най-добър адаптиран сценарий - "Patton")

БАФТА (1980 г. най-добра режисура - "Апокалипсис сега")

Фестивала в Берлин (1991 г. "Berlinale Camera")

Фестивала в Кан (1979 г. "Златна палма" и наградата на ФИПРЕССИ - "Апокалипсис сега"; 1974 г. "Златна палма" и наградата на екуменическото жури - "Разговорът")

"Златен глобус" (1980 г. най-добър режисьор на игрален филм и най-добра музика - "Апокалипсис сега"; 1973 г. най-добър режисьор на игрален филм и най-добър сценарий - "Кръстникът")

Фестивала във Венеция (1992 г. "Златен лъв" за цялостно творчество)

Интересни факти:

Негов племенник е актьорът Никълъс Кейдж.

Цитати:

"Вероятно съм гений, но не и талант."

   
 
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ