Писмо от редактора: Take Me To Church

Не е любовно писмо

   
 
Писмо от редактора: Take Me To Church

Човешките отношения са онази част от битието и битуване, в което съм убеден, че никой не е добър. Животът ни поставя в такива обстоятелства и ни задава такива задачи, че "най-правилното решение" никога не е най-правилното. Никога не знаем, до къде ще се прострат вълните от нашите решения, но правим всичко с егоистичната цел да съхраним онази част от себе си, която никога няма да бъде пълна, ако не обичаме... и там е порочният кръг.

Преди да прочетеш писмото е важно да знаеш, че то не е насочено – това е откровение и искреност, която не струва лайкове.

Здравей,

Когато се сетя за теб не виждам лицето ти – дори искрените ти очи. Спомням си мелодията на стария ти телефон и как хващаше ръката ми, когато беше нервна. Спомням си как се вълнуваше, когато ми идваше на гости и как аз се вълнувах, когато идвах при теб.

Ти нямаш лице, не защото не си красива, а защото бях влюбен не във физическата ти форма, а в това, което беше дълбоко скрито от хората – ти сглупи да ми го покажеш. Сглупи не защото съм чудовище и няма да те оценя, а защото природата на хората е порочна – а това беше чисто... и бяло.

Когато се сетя за теб си спомням, че сядаш винаги, по толкова странен начин, че се чудя дали не си направена от пластелин. В пластелина беше проблемът – хората не са направени така, обществото ни задължава да бъдем това, което не искаме да сме – борим се с идеята за бъдеще без да сме сигурни, че утре ще ни има. За това ти си там, а аз тук.

Когато се сетя за теб си спомням, че готвеше "принцеси". Само където в тези принцеси имаше цялата грижа и любов, която човек можеше да даде на друг човек... от онова бялото. Не беше важен хлябът, нито кашкавалът, а идеята – когато сме заедно не се нуждаем от повече. Ужасно е странно как просто една филия хляб, дадена от любяща ръка, може да нахрани толкова много.

Ти нямаш лице, защото не е важно. Не е важно как се обличаш, как се гримираш и какви татуировки имаш – аз се влюбих в моментите, когато се стряскаш нощем и тръпчинката на челото ти, когато си ядосана.

Важно е да знаеш, че станалото е станало и това не е зов, а признание, което отеква в свят на фалш, бутафорна романтика, интернет и лайкове. Аз винаги ще те обичам – не в интернет и не защото си красива, а защото си човешко същество, което ми даде топлина и грижа.

Ти нямаш лице и аз нямам, защото не е важно. Важно е, че помня мелодията на телефона ти, когато започнахме да се обичаме – Take Me To Church!

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ