Петте най-големи трагедии на футболни стадиони по света

Футболът е велик спорт, затова и почти целият свят е луд по него. Хора от различни държави, нации, полове, социални слоеве и с най-разнообразни интереси нямат търпение любимият им отбор да излезе на терена или националният тим да започне мачовете си, за да се съберат с приятели и да гледат. А най-хубаво е, ако успеят да отидат на стадиона. Защото на стадиона е истината. Само там феновете стават едно цяло, само там 12-ият играч реално присъства и помага на своя отбор.

През дългите години футболна история обаче, са се случвали трагедии, които и до ден днешен натъжават феновете на футбола по целия свят. Днес сме решили да ви припомним петте най-големи фатални инцидента, развили се на различни футболни стадиони по света.

През 1971 г. на мача между Рейнджърс и Селтик на стадион "Айброкс парк" има над 80 000 души. В 90-ата минута Селтик повеждат и фенове на Рейнджърс решават да си тръгнат. В последната секунда на срещата обаче резултатът е изравнен и сред зрителите настава суматоха. Малко след това хора започват да падат, други да стъпват върху тях. В резултат умират 66 души, а над 200 са ранени.

1550875

На 20 октомври 1982 г. на стадион "Лужники" в Москва (тогава Централен стадион "Ленин") по време на мача за Купата на УЕФА между Спартак Москва и ХФК Хаарлем 66 фена на руския отбор умират смазани под тежеста на други фенове. Точният брой загинали запалянковци се пази в тайна цели седем години.

На 1 февруари 2012 г. на стадион "Порт Саид" по време на мача между Ел Масри и Ел Ахли са убити най-малко 72-ма души, а повече от 500 са ранени. Ужасният трагичен инцидент се случва след като хиляди фенове на Ел Масри нахлуват на терена след всеки гол на своя отбор (мачът свършва 3:1 за Ел Масри), както и след последния съдийски сигнал. Запалянковците замерят играчите на противниковия отбор с бомбички, камъни и бутилки, а някои носят и ножове. Естествено, нападат и феновете на Ал Ахли, които се опитват да бягат, но не успяват, тъй като вратите на стадиона са затворени.

След инцидента няколко футболисти и треньори решават да се откажат от футболна кариера завинаги, а първенството на Египет е спряно за две години.

Това е най-известната футболна трагедия. Ужасът се случва на 15 април 1989 г. на полуфинала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест на стадион "Хилзбъро" в Шефийлд. Неадекватните действия на полицията, която се мъчи да укроти наплива от фенове на "мърсисайдци", е причината за ужасните събития, които завинаги маркират датата, стадиона и живота на хиляди хора.

Униформените отварят изход C, което води до нахлуване на голяма група фенове на Ливърпул към сектори, които вече са пълни. Феновете, разположени най-отпред в тези сектори, са притиснати към оградата и започват да се задушават. Настъпва паника, хора прескачат оградите и помагат на други, които са в тежко състояние, да го сторят. Оказва се, че единственото спасение е да се стигне до терена, защото път към изходите няма, заради навлизащите хора. В един момент част от оградата рухва и през пролуката започват да бягат фенове, повличайки след себе си припаднали и вече умрели запалянковци. Следва още едно неадекватно действие на полицаите - униформените правят кордон на терена, за да не позволят фенове на Ливърпул и Нотингам да се срещнат. А това е нелепо, защото едните запалянковци искат да помогнат на другите, виждайки какво се случва.

В резултат на тази изключителна трагедия умират 96 души, а 700 са ранени.

На 9 май 2001 г. на стадион "Акра Спортс" в Гана се случва най-голямата футболна трагедия в Африка. Срещата е между Акра Хартс и Ашанте Котоко. Двата късни гола на домакините, които им носят победа, ядосват феновете на Ашанте, които започват да трошат седалки и да ги хвърлят към терена. Отговорът на полицията не закъснява - униформените пускат сълзотворен газ и обстрелват с гумени патрони. Моментално настъпва паника, която води до смачкване на хора в опита на множеството да избяга. В резултат от задушаване живота си губят 127 души.

Последвалият доклад констатира, че полицията е превишила правата си, повечето входове са били заключени, а мединските екипи са напуснали стадиона много преди края на мача.

24 май 1964 г. е датата на най-тежката трагедия, която историята на световния футбол изобщо познава. Перу е домакин на Аржентина в квалификационен мач за Олимпийските игри в Токио. Гостите водят с 1:0 шест минути преди края, а уругвайският съдия Анхел Едуардо Пазос отменя изравнителен гол за отбора на Перу. Това ядосва феновете, които тръгват да нахлуват на терена. Полицаите използват сълзотворен газ, за да ги спрат. Естествено, предизвиква се паника и хората се втурват обратно към изходите на стадиона, до които се стига по стълби надолу...

Те обаче са затворени. Паникьосаните зрители се блъскат към изходите, без да знаят, че най-отпред - на затворените изходи и по стълбите към тях има притиснати хора. Този ужас не се вижда от никого. В един момент изходите поддават на натиска и се отварят, буквално изхвърляйки тела на улицата.

Всички загинали в тази отвратителна трагедия са били по стълбите към изходите. Официалната бройка на жертвите е 328, но се смята, че е намалена.