Как германците опитаха да превърнат морската вода в злато 1

Според Ньойския договор от 1919 година след края на Първата световна война Германия трябвало да заплати всички поразии, които е направила. Тъй като те не били никак малко, германците дължали 50 000 тона злато на страните от Антантата. Естествено, следвоенна Германия не можела да си го позволи.

Затова германското правителство се обръща към един от най-брилянтните местни учени – Фриц Хабер. Той вече помогнал на страната, откривайки как хлорният газ може да се използва за военни цели и също така измислил процес, чрез който от въздуха да се изолира азот, който по-късно се използвал за направата на експлозиви. Работата на Хабер била толкова забележителна, че през 1918 година той получава Нобелова награда. Затова, когато на германците им се наложило да връщат сума, която днес възлиза на половин трилион долара, те се надявали Хабер за пореден път да измисли някакво чудо.

Като учен, Хабер е наясно, че морската вода съдържа десетки елементи и минерали, сред които е и златото. Трябвало само да се намери начин то да бъде изолирано и Германия щяла да има неизчерпаема златна мина, която да ѝ осигурява благородният метал десетилетия след изплащането на дълга.

Фриц пресмята, че в един метричен тон морска вода се съдържат 65 грама злато. Това означава, че от 2,5 кубични километра морска вода могат да се набавят около 18 килограма злато. Трябва само да се намери начин да се изолира златото. Механизмът, който Хабер разработва е на принципа на центрофугата и не е особено високотехнологичен. Германското правителство одобрщва проекта и отпуска средства за 2-годишно изследване, в рамките на което Фриц Хабер и асистентите му трябва надлъж и шир да измерват в кое море се съдържа най-много злато.

С оправданието, че извършват географски проучвания, Хабер и екипът му старателно изследвали по-голямата част от Атлантическия океан. Когато двете години изтекли, Хабер разбрал че е направил грешка. Огромна!

Германецът разбрал, че трябва не само да набави злато, но и да набави толкова, че държавата да изплати дълга си и да финансира изследването му и след всичко това да бъде гарантирана печалба. Изследователят обаче значително надценил съдържанието на злато в морската вода. Не след дълго Фриц Хабер напуснал Германия, не изцяло по собствено желание. Съвременният цар Мидас починал вследствие на сърдечен удар през 1934 година.