Най-дразнещите навици

Клюкарстването е изключително досадно. Клюкарите те карат да се чувстваш като участник в дипломатическо събрание по време на Студената война – всички наоколо шушукат нещо, а когато се приближиш към тях, изведнъж спират да говорят и гледат като пръднали. Страшна досада – още по-лошо е, когато те въвлекат във малката си завера и започват да обменят с теб ценна формация около интимните отношения на "еди кой си" и финансовото положение на "сещаш се кой". Най-досадно е обаче, когато трети човек те срещне и те попита защо си говорил зад гърба му, при положение, че ти само си седял в радиус от 2 метра от ония тъпаци и вместо да им слушаш тъпотиите, които не те вълнуват, си мислил дали е възможно сам да си прегризеш сънната артерия и да се спасиш.

Има едни такива индивиди, които си мислят, че знаят всичко. И още повече, искат да демонстрират пред света, че знаят всичко. Намесват се в разговора без някой нещо да ги е попитал, прекъсват събеседника си, за да изкажат собствената си теза, дават мнението си, без някой да им го е искал и винаги са убедени в правотата си. За тези хора не съществува вариант да бъркат. Ако не мислиш като тях, то значи ти грешиш и си заблуден. Ако срещнат неразбиране в останалите, то автоматично ги заклеймяват като простаци и тъпаци, слепи за "великата истина". Та този навик, защото нали си говорим за навици, постоянно да даваш мнение и да съветваш хората, когато това е най-малкото, което искат, е изключително неприятен и дразнещ. Той не може да ви спечели нищо друго освен презрението на хората и нежеланието да общуват с вас. Ако имате такъв навик, то най-вероятно сте застрашени от социална изолация. 

Това е колкото дразнещ, толкова и отвратителен навик. Стоиш и си говориш с някого и в един момент той си пъха пръста в носа и бърка така усърдно, че имаш чувството, че ще си извади окото. Винаги ни е било чудно какво правят с изваденото от носа си, докато не видим с очите си. Гледката е далеч от приятна. Да не говорим за онези "младежи", които специално отглеждат нокът на кутрето си (т. нар  - краен хигиенен нокът), за да могат с него да достигат до най-труднодостъпните места, като вътрешността на носа, ушните си канали и зъбите.

Почти толкова дразнещо е и гризането на ноктите. Има хора, които дали от нерви, дали от нещо друго, изгризват ноктите и кожичките на пръстите си до кръв. Направо не знаеш дали да ти стане лошо като ги гледаш или да ти стане жал заради болката, която си причиняват. Отново в тази група попада и навикът с пукането на пръстите. На някои хора не им прави кой знае какво впечатление, че някой си пука кокалчетата или пръстите на ръцете, но други пък изпадат в див потрес. Честно казано не е много приятно за околните.

Какво му е досадно на пиенето ли? Пияните хора, това му е досадното. Няма нищо по-дразнещо в едно нощно заведение от фъфлещия и потен тумбак, който изключително много държи да си говори с теб и да ти разкрие тайните на всемира. Словоизлиянията на тези хора са под всякаква критика, винаги започват с дебилна фраза от рода "ский са к'фо ш'ти кажем" или "слушай са, бра'о" и завършват с нечленоразделна реч и пръски слюнка в ушната ти мида.

Пияните имат и други неприятни черти – залитат, потят се, бутат ти пиенето, налитат на бой и трябва да се мориш да ги биеш. Миришат на гадна и много неприятна смесица от пот и алкохол. Само можем да си представим колко пък е досадно на мадамите, когато някой "зацапал свещите" ухажор реши да ги громи с фъфлещия си чар. Най-досадното от всички обаче е, че за съжаление всички сме изпадали в подобна ситуация.

Щом говорим за вредни навици, няма как да не класираме пушеното в челото, защото то е най-големият навик измежду всички, а освен това е наистина вредно. Затова колко е вредно и излишно пушенето е изписано толкова много, че сме далеч от мисълта да започнем да ви изнасяме лекции от "лична здравна култура". Приемете го така - пушенето е досаден навик, от който страдат и околните, защото те също започват да миришат на запалена шума, води до лоша телесна миризма и дъх, праща зъбките в жълтата гама и от него се хваща рак, в най-добрия случай на джоба. И това, ако не е досаден навик?