That's Entertainment – една от най-великите песни, която някога е съществувала. На Пол Уелър му отнело 35 минути, за да я напише или поне легендата това гласи. Надраскал я набързо, докато седял ядосан на спирката и чакал автобуса, за да се прибере вкъщи.
Какво означава текстът? Нямаме представа. И не ни интересува, защото звучи страхотно. Особено припевът:
That's entertainment.
La-la-la, la-la-la
Защо да прекарваш часове, измъчвайки се над някакъв дълбок текст, като можеш да изразиш себе си с помощта на един звук? Поради някаква причина този звук обикновено идва от "ла-ла-ла". Затова ви представяме списък с ла-ла-ла песните, за които никой не би оспорил, че са Топ 6 на всички времена.
Не е чудно, че Ван Морисън се превърна в толкова нещастен тип. Освен че издаде 7 000 албума през живота си, Ван все още е най-известен с една единствена песен: "Brown Eyed Girl". Това е емблематичен хит или една от най-слушаните песни в историята на музиката, като съвсем наскоро беше отбелязано 9-милионното ѝ пускане по радиото.
Но ето ви причината, поради която го нарекохме нещастник – Ван твърди, че поради обвързаността му с договор, който подписал като по-млад, той не получил и пени като възнаграждение за "момичето с кафявите очи". Това обяснява защо мрази песента си толкова много. Казвал е, че има около 300 песни, които са много по-добри от тази. Но въпреки всичко това е един разбиващ хит на майсторите на ла-ла-ла.
Do you remember when we used to sing?
Sha-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-te-da
Sha-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-te-da
La-te-da
Малко измамно. Освен в заглавието, ще откриете само около пет ла-ла-ла в този сингъл. Но голяма работа, това все пак си е разбиваща песен. Записана е точно, когато "The Faces" се разпадаха. Рони Лейн я написал за Род Стюарт, но британецът със странна коса отказал да я изпълни – явно не я е харесал. Впоследствие е била дадена на Рони Ууд от The Rolling Stones, за да изпълни вокала в албумната версия. Но по-късната версия на "Ooh La La", изпълнена от Рони Лейн, е хитът за нас.
Tекст:
Ooh-la-la
Ooh-la-la-la, yeah
Мислим, че това парче трябва да се включи все пак. Срамно е, защото Иги Поп е един от онези неуморни маниаци, които някога се разхождаха на сцената, парадирайки с липсата на дреха, която да покрива горната част на тялото им. Иги, който в момента се снима в реклама за автомобилни застраховки, през цялата си музикална кариера е записал две стойностни песни: "Lust For Life" и "The Passenger". И макар че песента е обречена да се свързва винаги със създаделя ѝ, тя премина устоите на времето като "Smoke On The Water" точно благодарение на ла-ла-ла. Да, Бауи направи някои от беквокалите. Но вижте текста:
Singin’ la-la-la-la-la-la-la-la
La-la-la- la-la-la-la-la
La-la, la, la, la, la, la, la, la, la
Класика!
Можете да проследите спада в броя на песните, които Пол Уелър пише със задължително съдържание на заветната ни "реплика" - ла-ла-ла. Там в 80-те, почти всяка песен на The Jam имаше разбиваща сила – "That's Entertainment", "Going Underground", "Man in the Cornershop" - всичките са класа. Но висините, които ла-ла-ла-то на Уелер достигна със "Saturday's Kids", не са завоювани втори път. След това той започна да навлиза в джаза (буквално), започна да пише чувствени текстове за емоции и следващото нещо, което знаете, е че се намирате на терена, заобиколен от мъже на средна възраст, които наблюдават най-скучния британски музикант.
Текст: Никога няма да познаете, но ви даваме подсказка...
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la
Това беше търговският провал на 70-те за Елвис. Появи се в Топ 40 преди да потъне в забрава. Но остава една от любимите песни на самия Пресли и той я изпълнява на концертите си до края на живота си. Това не е обичайната експресивна жива песен в стила на Елвис. Тук става дума за самота и депресия. Ла-ла-ла идва от някъде много дълбоко, като засяга всички крехки същества.
Текст:
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la
La-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la-la
I’m, I’m leavin’
Ако обикаляте пъбовете в Кардиф (Великобритания) достатъчно дълго време, най-вероятно ще попаднете на едно заядливо старче, което стиска здраво в ръцете си половин литър вино. Това е Мейк Стивънс или създадетелят на най-добрата ла-ла-ла песен, записвана някога.
Сега Стивънс изглежда като... няма да го обиждаме, но не е прилична картинка. Преди няколко години беше арестуван, защото заплашил да застреля хазяйката си, която отказала да му дава повече алкохол и храна. През 60-те обаче той е бил свеж народен певец, който е бил смятан за Уелския Боб Дилън. С пристигането на славата и богатството на прага му, Стивънс героично им тряснал вратата и до края на музикалната си кариера той продължил да пише и записва музиката си на родния си уелски език (това е причината да не разбирате нищо от ла-ла-ла песента). А това са цели 40 години.
Но един от първите му хитове все още изпъква ужасно много на фона на всички останали ла-ла-ла песни, а това е "Y Brawd Houdini". В песента се пее за това как лирическият герой отива да си купи бира с брата на илюзиониста (това е нашият човек). Веднъж чуете ли това ла-ла-ла, то никога няма да напусне главата ви.
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
