"Tale of Tales" е най-реалистичната приказка на света 0

Никога не съм гледал подобна интерпретация на приказки, каквато е "Tale of Tales" на Матео Гароне ("Gomorrah"). Добре сме запознати вече с продукцията на неспирно бълващата фабрика на "Disney". Техните адаптации са непристойно благоприлични в стремежа си да угодят на зрителите от малка до голяма възраст, лишавайки ги от съставките, с които са били създавани първите истории: сексуални, кървави, отблъскващи до предела на поносимост, но и същевременно притеглящи, меланхолични и с добро сърце. Героите в тях не са добри или зли. Плод на авторовия замисъл, те вървят в очертани пътеки, демонстрирайки заложената морална истина, но са далеч от елементарни и скучни образи. Няма място за сантименталност и захарасон хепиенд.

"Tale of Tales" е конструиран от три истории, взети от сборника "Приказка за приказките" на неаполитанския писател от края 16-и век Джамбатиста Базиле. Тъй като не бях чувал за него, бях изненадан да науча какво огромно влияние е имал той за формирането и развитието на приказната форма в Европа и по света. Шарл Перо, братя Грим и Андерсен го споменават като вдъхновение, а първите версии на "Пепеляшка", "Котаракът в чизми" и "Рапунцел" тръгват именно от него.

Първият кадър проследява цирков артист, който върви по прашна (почти като в уестърн) улица, докато наблюдава колегите си, които се подготвят за изпълнение пред краля и кралицата. Закърпени платове, шарени костюми, шапки със звънчета, факли, въжени стълби и каруци. Първа индикация за влиянието на Пазолини (особено трилогията му на живота). Тези пътуващи артисти са връзката межди трите истории във филма. Пътувайки между замъците на кралете, те създават важното усещане, че всичко се случва в една и съща земя.

Първата история започва с представлението на цирковите артисти в двора на краля (Джон К. Райли) и кралицата (Салма Хайек). Кралят видимо се забавлява, кралицата обаче е нещастна, защото не може да има син. Една вечер в двореца пристига мистериозен мъж, загърнат в черен плащ, който сякаш има отговора на проблема. Кралят трябва да се гмурне под вода и да убие морски дракон, след което кралицата да изяде сърцето, сготвено от девствена слугиня. В една от най-запомнящите се и фантастични сцени кралят убива дракона, но умира от раните си. Освен детето (което се ражда веднага след като кралицата изяжда сърцето), в двореца се ражда и друго дете – това на слугинята. Двете момчета порастват като близнаци албиноси, които тайно се срещат, криейки се от ревността на кралицата. Но когато майката желае нещо, трудно може да се избяга от силата на волята ѝ.

Втората история започва малко след първата и се развива в съседното кралство, където кралят (Венсан Касел) е отегчен от сладострастието си. Всичките му любовници са уморени от бурната нощ и нямат сили да задоволят желанията му. Докато се разхожда по стените на двореца си, той случайно чува красивия глас на непознато момиче, което пее в бедняшкия квартал на града. Обсебен от непознатото, кралят започва да чука на вратата ѝ и да я обсипва с подаръци, копнеещ да види лицето на момичето. Тогава камерата показва какво се случва в къщата и проблемите на живеещите вътре две грозни сестри, които ще трябва бързо да измислят начин, за да задържат вниманието му.

Каква е третата история и цялото ревю можете да прочетете в Operation Kino.