Най-добрите смешки от социалните мрежи за тази седмица! 0

– Е как така бият бе, бате?

– Ми лежа си аз на леглото, а тя ме побутва и вика: "Ние отдавна не сме правили секс", а аз й викам: "Не ние, а ти!"

***

Държавните служители не правят секс през работно време, защото всички са роднини.

***

– Асане, стани и кажи азбуката!

– До десет ли ?

***

Съдията :

– Защо сте пребили приятеля си? Да не би да сте употребили алкохол? 

– Не! Ядох вафла трепач!!

***

– Защо се трудихме да я създаваме ний тази азбука Методий ? 

– Nz Kiro

***

В един сайт намирам "Безкрайна музика за секс". Свалям, пускам... времетраене: 2 мин. 29 сек...

***

– Защо руснаците взимат със себе си американци в космоса?

– Налага се, за да може по време на кацането някой да е трезвен.

***

Ако жена ти е съкровище, по закон ти се полагат не повече от 25%...

***

– Бременна съм! 

– Ихааа!!! Честито! Ще бъдеш страхотна майка! 

– Ти си единствения мъж, с който съм правила секс последните няколко месеца! 

– Ихааа! Честито! Ще бъдеш невероятна майка и татко!

***

 Как се нарича жена с големи цици, която не може да прави мусака?

– Компромис.

***

След зверски запой, мъж се буди. Стаята затъмнена, на нощното шкафче бележка :"Миличък, оставила съм ти аспирин и чаша вода до бележката. В кухнята има топла шкембе чорба, а в хладилника студена бира." 

Бре! Чеше се мъжа и нищо не разбира.

– Сине, аз снощи много пиян ли бях?

– Много, тате.

– Какво стана?

– Ами, първо повърна в коридора, след това припадна. Мама едвам те довлече до спалнята и едва те съблече.

– Аз казах ли нещо, или...?

– Каза, тате, каза! Докато мама те събличаше, ти крещеше силно: ''МАРШ, К*РВО, АЗ СЪМ ЖЕНЕН МЪЖ!''

***

Два крокодила си летели. Единият попитал колко е часа, другият извадил термометара и казал: "Днес е петък".

***

– Докторе, успешна ли е моята операция? 

– Скъпо чадо, аз не съм доктор, а Свети Петър!

***

Мимето се погледна тъжно в огледалото и наля на Генко още една ракия.

***

След секс, повечето мъже имат същия проблем, както при убийство: какво да правят с тялото, което лежи до тях!

***

Кара си наш'то рокерче мАтора и спира на пешеходната пред СУ, за да изчака минаващите пешеходци.

Моторът е къстъм чопър, преко сили вдигащ 90, обаче как думти, гърми... стъкла се чупят, аларми засвирват, баби цъкат с език ...

Ама рокерът непукист. Опънал с шкембето един рЕзан бивш черен потник на Motorhead под кожената рокерийка от преди петнае'се гОдини, стърчат едни косми изотгоре, брада стил ZZ Top, черните цайси, кърпата я вързал на кормилото, че сега е с каската с рогата тип вермахт 41-ва, дъвчи дъвка, а видимата кожа фул с татуировки. Бе - рокер.

Покрай колите се провира с мръсна газ един рацер с пистарка, набива спирачки току пред пешеходната пътека, вдигнал задна гума и спрял до рокера. Вдигнал визьора и :

– Брато, 'начи ти ка'ам, от Ахтопол като тръгнАх, 100-120, преди Аркутино малко намалих зарад' завоите, ама после до Бургас 120-140, оттам на магистралата 170-180, само около Чирпан намалих малко , че чух некви радари нови имАло, и оттам после ти ка'ам - 200, 220 - 250, на правата след Пловдив около 300 и газ, газ после с 250-280 карАх дотука и е ме са' пристигам.

Рокерът:

–  Е, и нЕкой видЕ ли те?!

***

ИМА ТАКИВА ПРИНЦЕСИ,ЧЕ КАТО Я СПЕЧЕЛИШ СИ МИСЛИШ: БОЖЕ, ЗАЩО УБИХ ДРАКОНА БЕШЕ ТОЛКОВА МИЛА ЖИВОТИНКА...

***

Плажът в Китен, около 10.00 ч. сутринта.

Около нас започват да надуват дюшеци и да плющят плажно масло. Дебела майка крещи на дебелото си ревящо дете: "Некой ден че ми писне и че те разчекнем, беее!”. Възмутен гларус изразява мнението си за нея, като се изцвъква на чадъра й.

Европейският "елит” е представен от група сърби и един унгарски хипопотам, чиито задни части, широки и необятни като прерията, затулят гледката към морето.

Към съседния чадър се клати мъж, видимо омагьосан от йодните изпарени...я.

– Аре, ма, Пешооо, още ли си пиян, д'еба, майка ти д'еба. Виж го, ма, виж го, ни знай къдей, ни знай…

Пешо, чието туловище напомня обрасъл цепелин, подръпва рибката в банския си и се запътва към плажната кръчма за шкембе чорба. Компанията се налива с бира и се уригва на воля към вълните.

Към 12.00 ч.

Спареният мамул в панталонките на продавача на "Млеееечна царевицаааа!” със сигурност е по-млечен от царевицата, която разнася.

Продавачът на гаден, оцветен в жълто и розово яйчен крем, е измислил нова реклама и пъчи космати гърди под носа ми: "Кооолкото го ближеш, по-голям става!”...

Световнонеизвестен фотограф разхожда слънчасало пони по плажа и предлага снимки. Понито е роб на системата, може би. А може би не.

Трима ячки мъже, с чела, широки, колкото клечка от сладолед, вдигат ръце и напомпват мускули за снимка. Децата са прекрасни. Но не след дълго ще заприличат на родителите си.

Ден пореден. Около 9.00 ч. сутринта.

На плажа все още не е пренаселено. Въпреки това, точно над главата ми се разкрачват две мощни целулитни бедра. По репликите и дупликите разбирам, че са пристигнали европейските граждани мадам Живка и мосю Ачо.

Мадам Живка е освободена жена. Вади лявата круша от горнището на банския си и щедро я омазва с лосион. Прибира я и повтаря ритуала с дясната круша. Опитвам се да бъда с Марсел Пруст, но крехката му импресионистична чувствителност е смазана от земното притегляне на крушите.
През това време мосю Ачо вече е готов за подвизи. Засилва се, хвърляйки върху прилежната ми хавлия пясък и прави в морето вампор. Флагът на спасителната кула е червен. Но мосю Ачо не признава червените флагове. Той е демократ.

Към мен се приближава малко русо момиченце и ми протяга пластмасова чашка, пълна с мокър пясък:

- Лельо, искаш ли сладолед?

- Какъв сладолед имаш, мъничка русалке? Шоколадов, сметанов, ягодов?

- Ягодов - светват очичките на детето.

Някъде отдясно се надига женски глас:

- Аз казáх ли ти да не досаждаш на хората с тоа пясък, ма!

Съчувствам на майката. Изисква се сериозно количество нерви, за да лишиш детето си от фантазия.

Около 8.00 ч. вечерта. Китен ни зове.

По тротоарите са накацали гъсто коли, като препечени от слънцето гигантски хлебарки. Сградите са толкова близо една до друга, че гостите на семеен хотел "Морска звезда" си подават бирите през балконите и разменят наздравици с гостите на "Морска краставица", а те от своя страна предават на "Морски таралеж".

Попадаме в стъргалото на главната улица и тълпата от разголени горещи тела ни затиска в човешкото менгеме, лашка ни между магазините с китайски стоки, предлага ни евтини изживявания и евтини мечти. Вдишваме аромата на вечерта, който е досущ като в кухнята на работнически стол.
Влизаме в някаква кръчма и отегчена сервитьорка подпира ръкави на масата:

– Ох, припотих се, много жега днеска...

– Да ви изчакаме да се преоблечете?

– Ми, нье, то поизсъхна.

Поръчваме хубаво бяло вино. Искаме го добре охладено.

– Ми, то от това имами само на витрината. Но ше ви пусна музичка.

След миг над главите ни се извива страдание:. "Защооо няма радооост…" Китен пее. Въздухът се е сврял в пролуките, наподобяващи улици. И в този гъмжащ неонов аквариум цацата се чувства отлично. Щастлива е, шета, поглъща и пърди.

Опитвам се да предам по телепатичен път на страдащата Софи Маринова, чието вибрато кънти над главите ни, че радост има и тя е в това, че ние сме китайският квартал на Европа.

Около 10.00 ч. вечерта край нас преминава рекламен автомобил тип баничарка, от който дамите и господата от китайското предградие се поканват на "500 безплатни шота на всеки кръгъл час!"

Наздраве, скъпи сънародници.

Автор: Лидия Делирадева