Преди да можем да бягаме или да скочим, трябва да се научим да ходим. Преди да изпратим хора на Марс, НАСА трябва да разбере как човешкото тяло е засегнато от живота и работата в космоса. Такива мисии изпълнява Международната космическа станция през последните шест месеца. Мисия с двупосочно пътуване до Марс може да трае три години. Ефектите от това, пребиваването в космоса се променят с времето. НАСА изисква от научната общност да предложи изследвания, които да помогнат за преодоляване на неяснотите в познанията ни относно дългогодишния пътуването в космоса.
Представяне на физиологичните и психологически ефекти от космическия полет
Програмата за човешки изследвания на НАСА настоява за изследвания, които, в съчетание с текущите проучвания на НАСА, биха могли да позволят по-безопасно и по-ефективно пътуване до дестинации извън ниската орбита на Земята. НАСА търси изследователски предложения в седем тематични области. Подобни изследвания ще помогнат на НАСА да установи базова линия за предложени мисии в далечното космическото пространство с продължителност до 400 дни, както и да разбере, предотврати, диагностицира, лекува, смекчи и излекува потенциалните последици за здравето от продължителното космическо пътуване. Заинтересованите учени и изследователи ще намерят подробно описание на изследователските акценти, както и на процеса на предлагане и награди, на уебсайта на NSPIRES.
"За да се направят някакви изводи относноефектите върху организма на космическото пространство, трябва да наблюдаваме повече астронавти, които прекарват по-големи периоди време в космическата среда", казва Джон Чарлс, доцент по човешките изследвания, програма в космическия център Джонсън на НАСА. "Учените могат да използват информацията, за да предскажат физическите и поведенческите тенденции относни здравето."
Изследванията от избраните предложения се очаква да се основават на данните, събрани по време на първата едногодишна мисия, по време на която Скот Кели и Михаил Корничен прекарват близо година в космоса. Допълнителни проучвания на космическите станции, допълнени с изследвания, проведени на аналози на Земята, ще позволят на НАСА да натрупа по-изчерпателен набор от данни за здравето, биомедицината, поведението и производителността. НАСА възнамерява да използва констатациите в подкрепа на дългосрочните мисии, които ще се окажат нов крайъгълен камък в човешките постижения, тъй като астронавтите по този начин изграждат път към Марс. Констатациите също така могат да подкрепят новаторски диагностични и поведенчески подходи на Земята; например, изследванията в уменията за решаване на проблеми в екип имат потенциал да бъдат приложени към целия персонал, участващ във всяка дългосрочна мисия (членове на екипа за контрол на операциите и мисиите, както и членовете на екипа за космически полети), както и на всеки екип, който участва в вземането на критични решения процеси. Предложенията са оъ 9 януари 2018 г., а NASA очаква в края на лятото на 2018 г. да избере от 15 до 18 предложения за безвъзмездни средства с максимална продължителност от седем години.
Свързване на изследванията в няколко мисии
Представянето на изследвания за бъдещи едногодишни мисии поставя основите на операциите за проучване и ще даде възможност на НАСА да започне планирането и подготовката за предложена програма от множество едновременни мисии. Изследователите и учените, които представят предложенията, трябва да обмислят решителна програма, която да включва до 30 астронавти: 10 да провеждат по-кратки мисии до два месеца, 10 като стандартни шестмесечни мисии и 10 едногодишни мисии в космоса. Допълнителни 18 изследователски дисциплини се предлагат за аналогови проучвания на Земята (на планирани дължини от четири месеца, осем месеца и една година).
С натрупаната информация от избраните проучвания НАСА има за цел да разгледа петте опасности от човешкото космическо пътуване: космическо излъчване, изолация и задържане на разстояние от Земята, гравитационни полета (или липса на такива) и враждебна / затворена среда,работа на ума и тялото в космоса. Анализирането на опита с разична продължителност на множество астронавти може потенциално да отстрани критичните пропуски в сегашното научно разбиране. Тъй като НАСА има опит с излседвания близо до Луната, би могла да приложи тенденциите от шест месеца до две или три години - очакваната продължителност на типичната мисия към Марс. В крайна сметка подобни проучвания биха могли да дадат възможност на НАСА да разработва и тества технологии и противодействащи мерки за защита на здравето и безопасността на членовете на екипажа, което би останало в историята на междупланетни експедиции.
Когато настъпи денят, в който за хората поемат по пътя към Марс, човечеството ще направи още един гигантски скок. Познанията, получени от това изследване, биха могли да дадат на НАСА старта на пътуването.