Истории в две изречения всяват ужас и страх

27.07.2016, 19:30

Умението да се изразяваш лаконично

   
 
Истории в две изречения всяват ужас и страх

Не знаем дали сте любители на краткото изразяване по един или друг начин, но след като прочетете тези истории от по две изречения, със сигурност ще се запалите и като нищо ще започнете и сами да се опитвате да съчинявате подобни.

1. На телефона ми имаше моя снимка как спя. Живея сам.

2. Сестра ми каза, че майка ми я е убила. Майка ми каза, че нямам сестра.

3. Чуваш майка ти да те вика от кухнята. Докато слизаш по стълбите, чуваш шепнене от гардероба, което ти казва "Не отивай там, скъпи. И аз го чух".

4. Последното нещо, което видях, беше часовникът, който показваше 12:07 АМ, преди тя да забие черните си нокти във врата ми, а с другата ръка да заглуши виковете ми. Изправих се в леглото, осъзнавайки, че всичко е било просто сън, но видях, че часовникът показва 12:06 АМ и чух как гардеробът ми се отваря...

5. Не мога да се движда, не мога да дишам, говоря или чувам и през цялото време е толкова тъмно. Ако знаех, че ще ми е толкова самотно, щях да избера да ме кремират.

6. Събудих се от звука от бебефона и от гласа, който успокояваша първородното ми дете. Понаместих се в леглото и ръката ми докосна жена ми, която спеше до мен.

7. Събуждам се и усещам, че нещо не е наред; навън е твърде тихо. Поглеждам през прозореца и виждам много хора да стоят неподвижно и да гледат към дома ми.

8. След като отчаяно се опитваше да мръдне която и да е част от парализираното си тяло, за да покаже на лекарите, че всъщност е в съзнание, преди да му направят първия разрез, той се успокои, когато видя, че една от сестрите забеляза зениците му, които се свиха от светлината над операционната маса. Тя се наведе към него и прошепна в ухото му: "Мислиш ли, че не знаем, че си буден?".

9. Дъщеря ми не спира да плаче и крещи посред нощ. Ходя на гроба ѝ и я моля да спре, но тя не го прави.

10. Всички празнуваха първото успешно криогенно замразяване. Нямаше никакъв начин той да им подскаже, че все още е в съзнание.

11. Лекарите му казаха, че може да усеща фантомен крайник там, където е била ампутираната му ръка. Но никой не го предупреди, че ще усеща студени пръсти по липсващата ръка...

12. Тя ме попита защо дишам толкова тежко. Не бях аз.

13. Израснал съм с кучета и котки и съм свикнал на драскащите звуци докато спя. Откакто живея сам, същите тези звуци малко ме притесняват.

14. Тази вечер съм нощна смяна сам. Някакво лице се взира в една от охранителните камери.

15. След тежък работен ден се прибрах у дома и заварих приятелката ми да люлее нашето дете. Не знам кое беше по-плашещо - да видя мъртвата си приятелка и мъртвороденото ни дете или да осъзная, че някой е влязъл в дома ми и просто ги е оставил вътре.

16. Събудих се от почукване по стъкло. Първоначално помислих, че идва от прозореца, но после осъзнах, че звуците са от огледалото.

17. "Не мога да заспя" прошепна тя, гушвайки се до мен в леглото. Събудих се вледенен, стискайки здраво роклята, с която я положиха в гроба.

18. Ухиленото лице се взираше в мен от тъмния прозорец на спалнята ми. Живея на 14-ия етаж.

19. След много години, в които живея сам в тази голяма къща, осъзнах нещо. Затварял съм много повече пъти вратите, отколкото пъти съм ги отварял.

1755200

20. Сещате ли се за онзи миг, когато заспивате и цялото ви тяло трепва изведнъж? Ако имаше камера, която да заснеме какво се случва около вас тогава, повече никога нямаше да искате да заспите.

21. Няма нищо по-хубаво от бебешкия смях. Освен ако не е 1 часът през нощта, а ти живееш сам.

22. Когато най-после успях да хвана ръката ѝ, веднага заплувах към повърхността. Не бях разбрал колко бързо всичко се е покрило с лед.

23. Гледа ме вече от няколко часа... Понякога виждам отражението му в монитора на компютъра, но ме е страх да се обърна.

24. Винаги съм мислила, че котката ми прекалено много ме гледа в лицето. Докато не осъзнах, че не гледа мен, а малко зад мен.

25. Онази вечер в дървената колиба трудно заспах заради всички тези картини на деформирани, болни и прокълнати хора. Повече никога не успях да заспя, след като сутринта видях, че това не са картини, а прозорци.

26. "Глупак такъв!" изкрещях, докато той ме връзваше за релсите, "Не знаеш ли, че тази линия не се използва от години?!". "Разбира се, че знам", каза той, "Никой никога не идва тук."

27. Никога не заспивам. Но продължавам да се събуждам.

28. Върни огледалата. Липсва ни да те гледаме.

29. Прибираш се уморен след тежък работен ден и нямаш търпение да си починеш сам у дома. Пресягаш се за ключа на лампата, но нечия друга ръка вече е там.

30. Не се страхувай от чудовищата, просто ги потърси. Погледни наляво, надясно, под леглото, зад шкафа, в гардероба, но никога не гледай нагоре, защото тя мрази да я виждат.

31. Целувам жена ми и дъщеря ми преди да си легна. А когато се събуждам сутрин, съм вързан, а сестрите казват, че всичко е било просто сън.

32. Баба ми ми каза, че е дарба да можеш да виждаш Ангела на смъртта пред хорските къщи и така да знаеш, че ще вземе някого от там скоро. И аз мислех, че е дарба, докато не започнах да го виждам пред всяка къща.

33. Иска ми се да знаех кои са тези хора. Казват ми, че съм болен от Алцхаймер.

34. Като преминавах покрай масата в кухнята, видях кухненски нож, въже, някаква черга и малка видео камера, която записва. Не притежавам нито една от тези вещи.

35. Последният мъж на Земята стоеше сам в една стая. Някой почука на вратата.

36. Колкото повече я носех, толкова по-удобна ми ставаше. Оказа се, че тя има много хубава кожа.

37. Сърдечният удар дойде и си замина, оставяйки Майк в безсъзнание, а когато се събуди, чу гробищните работници да разговарят. Ковчегът отвътре беше прозрачен и той разпозна някои от приятелите си, но не можеше да помръдне и така разбра какво всъщност представлява смъртта.

38. Ти се събуди. Но тя не.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ