Избори 2015 0

Спомняш ли си древното китайско проклятие, писано още от Конфуций: "Дано живееш в интересни времена!".

Еми значи, честито, всички сме проклети. Какво друго, ако не интересно време е XXI век? Технологията и науката изпреварват човешкото, светът бушува във войни, а следващото велико преселение на народите започна. И това е малка част!

В България, като остров на непукизма, рядко се вълнуваме от случващото се по света, а дори да го забележим го обръщаме на майтап. Това, което тези дни ни вълнува, са няколко (фундаментални за източването на хазната) теми: "Местни избори 2015"; "Кой за какво, на какъв език пее"; "Защо биха журналисти".

За местните избори знаеш процедурата: президентът "казва", партиите "показват", кандидат кметовете "танцуват" (отскоро и бият), а на теб ти вдигат данъците и псуваш 4 години. Толкова е класическо, че чак е срамно. Това е отвратителната поквара на местно ниво, ама ти знаеш, че в цялата страна е така. Който пил–пил, който купувал-купувал... изборите за кмет са абсолютен цинизъм и пълна обида към теб. Вече ти го показахме в "Най-кичозните плакати за Местни избори 2015".

Има един стар лаф, който гласи: "Нищо не ме учудва повече от всеобщото учудване". Преди няколко дни на една предизборна агитация едни хора изпяха песен, която не трябваше да пеят. Всички бяха много учудени, хората се разбунтуваха и започна контраатака. Всичко това е чудесно, явно гражданската съвест на българина има историческа памет. "Кой уши байряка" беше нарочно изпълнена по този начин, точно на това място, точно по това време. И си свърши работата. Няма нищо по-хитро от това да разделиш обществото на враждуващи фронтове точно преди изборите.

Що се отнася до журналистите, вярно е, че да се вреш между шамарите е част от работата. Но отдавна сме излезли от гората – да буташ и удряш жена е присъщо в едно по-долно ниво на еволюцията. Както се казва, това са рисковете на професията, а ти не приемай нещата наивно и не се учудвай, може всичко да е с цел шантаж.

И покрай всички глупости, които ще ти изговорят следващите две седмици до деня за гласуване, никой няма да ти каже важните неща. Защо България е единствената страна в Европа, в която се провеждат дарителски кампании за спасяването на човешки живот, къде е държавата? Защо има ДДС върху даренията? Защо кметовете на миниатюрни общини карат коли за половин милион лева?

Никой няма да ти отговори на тези въпроси, ще ти обещаят площадки и нови контейнери, а само след месец ще видиш кмета в чисто нова кола.

Не сме чак такива непукисти, имаме своите проблеми. Просто няма как да заделиш пари за театър и книги, когато си гладен.