Запознайте се с екзекутора на нацисти 0

Трудно е да се симпатизира на нацист, но трябва да си специален тип човек, за да прекрачиш някои граници. 

Екзекуцията на Юлиус Щрайхер след Нюрнбергските процеси не била приятна гледка. След като примката била затегната около врата му, моменти преди да бъде обесен, последните думи на Щрайхер били "Хайл Хитлер! Това е моят Пурим 1946 г. Отивам при Бог. Болшевиките и вас ще обесят един ден." След тези думи обаче въжето не успяло да прекърши врата на нациста. Вместо това, Щрайхер започнал да се клати напред назад, стенел от болка и се борил за въздух.  

Кореспондент на Международната служба за новини съобщава, че американският палач Джон Удс оправил ситуацията, след като се приближил до люлеещото се тяло и го дръпнал рязко надолу. 

Роден през 1911 г., Удс бил изоставен от родителите си и отгледан от баба си и дядо си в малкия град Канзас. Той бил изритан от гимназията и след няколко неуспешни опита да си намери работа, се присъединил към Американската флота, само да разбере, че следването на заповеди очевидно не е за него. След като бил диагностициран с "конституционна психопатичност", което включва различни състояния като емоционална нестабилност, престъпни намерения, сексуална психопатия, параноя, патологично лъжене и ред други неадекватности, Удс напуснал армията.

След избухването на Втората световна война обаче отново бил превикан. Този път той намерил призванието за себе си: оказал се изключително полезен в смъртните присъди, които често се раздавали в армията за различни форми на убийства и изнасилвания. Най-голямото постижение на Удс обаче идва след Нюрнбергските процеси, когато от 11-те най-големи оцелели нацисти, осъдени за военни престъпления, 10 били изпратени да завършат живота си при него (единият, който всъщност е Херман Гьоринг се самоубива с флакон от калиев цианид два часа преди да дойде неговият ред).

Не е нужно да се споменава въобще, че екзекуциите не били "чисти". На министъра на външните работи на нацистка Германия му отнели цели 14 минути преди да издъхне на въжето. На следващия му отнело двойно по-дълго, според медийните очевидци. Въпреки че се смята, че тези инциденти са били продукт на случайността, този с Щрайхер най-вероятно се дължал на речта, която нацистът дръпнал преди да бъде обесен.

Най-вероятно на Удс не му се понравило да не е в центъра на събитието.