Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
На днешния ден трибагреникът ще се вее повече отвсякога и това, разбира се, е прекрасно. Онова, което не е изобщо прекрасно, е, че около 90% от българите се сещат, че искат или че имат знаме на България само на националния празник или заради някой мач. Да благодарим, че мачовете са честичко.
Без да се прехласвам по другите страни, винаги ми се е искало да сме поне малко като Турция или дори САЩ - знамето ни да се вее гордо не само от сградите на държавните институции, строежите и автобусите от градския транспорт. А да го има навсякъде. Реално това изобщо не е трудно. Братята китайци сигурно са произвели повече знамена, отколкото българи живеят в България. Така че всеки може да си купи. Идва обаче проблемът с веенето. Къде, аджеба, да го турите това знаме? Нека помислим:
Може да го разпънете на терасата, да го пуснете да виси от прозорец, да забиете висок прът в двора и да го окачите, да боядисате блока си с трите цвята (това е вече много отчаяна и безспорно кичозна постъпка) и какво ли още не. Е, да, ще се наложи да перете знамето 1-2 пъти в годината, но, повярвайте ми, всеки път, когато се прибирате и погледнете дома си отдалеч, ще изпитвате истински български кеф. От едно парче плат с три цвята върху него.
Вчера не беше трети март, утре също няма да е, но какъв е смисълът знамената да се прибират? Хайде тази година да не се сгъват, мачкат и завират в шкафове и гардероби, защото не им е там мястото. Мястото им е навън, за да си говорят с вятъра. А не с домашния прах.
