6 исторически вампира, за които може би не сте чували 0

Всички сме чували за най-известните вампири – Влад Дракула и Елизабет Батори, но дали те са единствените, които са се мъчели да оцеляват по този начин в онези мрачни времена. Оказва се, че съвсем не. Надлъж и нашир из Европа са документирани случаи на "немъртви", като за разлика от романа на Брам Стоукър и митовете за графиня Батори, тук всичко е напълно реално. Представяме ви 6 неумрели зъбатковци, чиято история може би не ви е била известна до този момент.

Петър Плогойовиц

Петър Плогойовиц е сърбин, починал през XVIII век. Само че явно в гроба не му е харесало и е поискал рекламация. Няколко седмици след смъртта му 9 души умират при необясними обстоятелства, като местните твърдят, че Плогойовиц ги е удушил в сънищата им. Преди също да го застигне подобен край синът на Петър разказва на приятели как 3 дни след погребението си баща му е влязъл в кухнята и е поискал храна! Вдовицата на Петър напуска града с твърдението, че една нощ той дошъл при нея и поискал да му даде обувки.

В крайна сметка хората се обръщат към армията и тялото на Петър е изровено. Свидетели разказват, че "покойникът" е дишал и очите му са се движели! След като забили кол в сърцето му нещастните случаи спрели.

Вампирът от замъка Алнуик

Тази история е документирана от хроникьора Уилям от Нюбърг. Той разказва за мъж, който пада фатално от покрива на дома си, докато шпионира невярната си жена, след което се завръща като ходещ, гниещ труп, които сее чума сред местните.

В крайна сметка местният свещеник и няколко смелчаци отварят гроба на създанието, след което пронизват тялото с лопата. От него бликва топла кръв, което потвърждава подозренията им, че мъртвецът се храни с кръвта на живите. Тялото е изгорено и случаят е забравен.

Сава Саванович

Единственото по-страшно от вампирите са призраците. А сега си представете следното: призрак на вампир! Представяме ви Сава Саванович – още един представител на съседна Сърбия. Сава живеел в мелница и се хранел с пътниците, имали неблагоразумието да замръкнат в неговата местност.

За разлика от другите си кръвопиещи колеги Саванович не е убит или прогонен. По някаква причина той просто престава да напада хора и изживява спокойно остатъка от живота си. След смъртта му мелницата се предава от един собственик на друг, но никой не се осмелява да я ремонтира, което довежда до нейната разруха. Някой твърдят, че това е причинило събуждането на Сава, който обикаля сръбската провинция в търсене на нов дом.

Вампирът от Кроглин Грейндж

Всичко започва през XIX век, когато семейство Крануел купува имението Коглин Грейндж. Още в началото лейди Крануел забелязва странни светлини в градината, но не им обръща внимание, докато една нощ не ги забелязва на прозореца си. Оказало се, че това не са светлини, а очи!

Лейди Крануел замръзва от ужас, докато гледа как един разпадащ се труп бавно отваря прозореца. Нейните викове събуждат братята ѝ, които идват тъкмо навреме, за да открият сестра си с кървящ врат, докато някакво създание се измъквало през прозореца.

Братята решили да заложат капан на вампира. На следващата вече лейди Крануел ляга в същата стая и се преструва, че спи. Когато създанието отново опитало да влезе през прозореца братята го изненадват и го прострелват. Когато на следващия ден претърсват гробището те откриват отворена крипта, а вътре в нея – гниещо тяло с пресни огнестрелни рани по него. Краят е обичаен за вампирските истории – тука трябва и ще играе факлата!

Хуре Грандо

Хуре Грандо бил хърватски селянин, който починал през 1656 година, но продължава да тероризира селото 16 години след смъртта си. Тогавашните документи го описват като "стригон" - хърватската дума за вампир. Интересното е, че това е първият случай, в който думата "вампир" се използва за реален човек.

Според местните Хуре обикаля селото нощем и чука по вратите на хората, като този, на чиято врата почука, скоро си отива от този свят. Когато не ходи по хорските къщи той се връща в своята, където иска секс от вдовицата си! Накрая на хората им омръзва да бъдат тормозени от някаква си ходеща мърша и местният свещеник прогонва Хуре, след което хората намират гроба му и обезглавяват тялото.

"Кучешкият свещеник" от Мелроуз Аби

"Кучешкият свещеник" получава това си прозвище заради своето хоби – ловът с кучета. Отчето е доста неприятна личност, затова не е изненадващо че се завръща в света на живите след като предава Богу дух през 1138 година. Типично по християнски монасите от абатството решават да действат на принципа "Обърни и другата буза" и оставят кръвопиеца да безчинства на воля. Границата обаче била прекрачена, когато "Кучешкият свещеник" започнал да навестява бившата си любовница с намерението да задоволи плътските си потребности.

След няколко години терор на монасите им пада пердето и решават проблема кардинално. Няколко от тях застават до гроба на "Кучешкия свещеник" и в полунощ, когато той се надига, един от тях отсича главата му с удар, на който и Дънкан Маклауд би завидял. Тялото е изгорено и пепелта е разпръсната, но според някои свещеникът все още броди из абатството.