Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Маша Ивашинцова е родена в Русия през 1942 г. На 18 години започва да прави снимки и се занимава с ъндърграунд арт движенията в Санкт Петербург, известен като Ленинград. Тя снима улиците на града, с нейните Leica IIIc или Rolleiflex. Но тя никога не показва работата си на никого - част от нея дори не се развива. Когато починала, през 2000 г. тя оставя 30 000 снимки - под формата на негативи и неразвити филми - в кутия, където те остава недокоснати в продължение на 17 години.
В края на миналата година, докато работи по обновяване, дъщерята на Ивашинци Ася Ивашинци-Мелкумян и съпругът й откриват кутията на тавана. Бавно започват да изследват този архив, за да разкият какво е създала и скрила Ивашинци.
Една снимка от 1979 г. показва, че жителите до река Нева чистят сняг на замръзналите брегове на реката. Друга улавя детска площадка до изоставена сграда, скатерушка, оформена като ракетен кораб, изоставена и неизползвана. На оживена улична сцена човек гледа в обектива, в средата на разговора, в цигара в ръка и шапка от кожа на главата.
Има и семейни снимки и случаен автопортрет. Ивашинцова също заснема портрети на забележителни художници, с които е романтично ангажирана- фотографа Борис Смелов, поета Виктор Кривулин и лингвиста (и баща на дъщеря ѝ) Мелвар Мелкумян. "Тя искрено вярваше, че тя бледнее до тях и следователно никога не показва своите фотографски творби, дневниците и поезията си на никого по време на живота си", пише Ивашинцова-Мелкумян.
За разлика от тези мъже, Ивашинци не е била призната за работата си. Работила е на различни длъжности и е била безработна до 1981 г. Според дъщеря си, без работа, Ивашинци има две възможности: затвор или институционализация. През следващото десетилетие Ивашинци се пребивава в психиатрични болници.
Ивашинци-Мелкумян вече е създала уебсайт и профил в Instagram, посветен на майчината ѝ работа и планира изложба на тези разкриващи се необичайни образи това лято във Виена. "По време на живота си, каквото и да е, никога не се отнасяше много сериозно нито към семейството си, нито към мъжете, които обичаше", каза тя в едно скорошно интервю с " My Modern met" . Има усещане за потвърждение, че работата на майка й може най-накрая да бъде оценена. И има много повече от 30 000 изображения, които все още трябва да бъдат разработени, отпечатани и сканирани.
