Димитър Списаревски

Български летец-изтребител

Димитър Светлозаров Списаревски е български офицер, поручик (посмъртно: капитан 1944 г., полковник 2009 г.), летец-изтребител, кръст за храброст (посмъртно). Първият български пилот извършил таран срещу вражески самолет. Родът му е от Кюстенджа. Загива при боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София по време на Втората световна война.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юни 1916 година в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Светлозар Списаревски и чичо му Коста Списаревски са българи от Кюстенджа, а майка му се казва Елисавета. След Ньойския договор от 1919 година град Добрич, както и цяла Добруджа са анексирани към Румъния. Поради нетърпимостта на баща му към румънската окупация семейството се мести няколко пъти, докато накрая не се заселва в София. Там Списаревски завършва втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 година до 1935 година е футболист на Левски и играе в няколко приятелски срещи на сините.

Той постъпва в Военното на Н.В. Учлище, но е буен, непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова в края на първата си година е изключен и изпратен да служи в Ямбол. За отличното си поведение след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището и го завършва през 1938 година. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, които се записват. По-късно с целият си випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 година до юли 1939 година той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителна школа въ Вернойхен през 1939 година.

През юли 1939 година е в 6-ти изтребителен полк в Карлово и по късно в 6/3 изтребителен орляк. През лятото на 1943 година с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на немските летци. В България е офицер във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, командир е на 2-ра свързочна рота на летището. Тогава сам пленява американски бомбардировач и го зъставя да се приземи на българското летище в Скопие. Впоследствие е изтеглен обратно в София за отбрана на столицата.

На 20.12.1943 година групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 тежки американски бомбардировача "Либърейтър" Б-24, охранявани от 50 тежки двумоторни изтребители Локхийд П-38 "Светкавица" се насочва за поредната бомбардировка на София. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит М-109 G-2, които трябва да пресрещнат нападащите "освободители" преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

На 24 септември 1944 година Списаревски посмъртно е произведен в чин капитан.

В София недалеч от международното летище на името на героя е наречен булевард и наблизо му е издигнат паметник. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име е кръстена и в родния му град Добрич и признателните българи му поставят още една паметна плоча. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ също е поставена паметна плоча с барелеф на капитан Списаревски. На 19 юли 2012г. е поставена паметна плоча и на фасадата на дома, в който живее Димитър Списаревски от 1932 до гибелта си в 1943 г., на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София.Паметната плоча е официално открита с военни почести на 20 декември 2012 година в деня на подвига му в защита на София. Неговото име носи Клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”.

 

 

   
 
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ