Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на стоматолога. По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същият човек. Но когато виждам оплешивяващия, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата - той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. "През 1992" - ми отговаря той - "Защо питате?"
"Бил сте в моята гимназия"- му отвръщам. Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: "По какво сте преподавала?"