Div.bg Топ 10: Най-добрите нови сериали за 2016 г.

Ако обичате да гледате филми, а не блокбъстъри (т.е. по-скоро бихте си пуснали "Гранд Хотел Будапеща", а не последната част на "Бързи и яростни"), значи сте наясно, че в последните години телевизията (и в частност сериалите) категорично се затвърди като най-добрата платформа за доброто разказване на една интересна история. Доказателствата от предишните години са безброй ("Breaking Bad", "Fargo", "Sherlock", "Game of Thrones" и т.н.), а с всяка следваща се появяват все повече и повече нови. 2016-та не е изключение и през последните 12 месеца видяхме някои уникални продукции, много от които имат потенциала да ни радват още дълги години. Представяме ви нашия топ 10 на най-добрите нови сериали за годината:

Най-неангажиращото заглавие от класацията ни показва нагледно истинността на популярното клише, че в Ню Йорк има 8 милиона различни истории, но ни кара да разберем, че всички те са свързани от едно много простичко нещо - пушенето на трева. Шоуто ни представя брадат и добродушен дилър, който няма име, а е просто "Човекът". Той обикаля метрополитния град с колело и предоставя на различните клиенти простичките си обяснения за всичко в живота, както и висококачествения си канабис. Но сериалът не се концентрира върху неговите предприемачески премеждия, а по-скоро върху клиентите му, които могат да са толкова различни, колкото и историите в Ню Йорк. "High Maintenance" е една изключително неангажираща комедия, която си заслужава да се пробва.

Базиран по едноименния роман на Джон льо Каре, този шпионски минисериал носи в себе си толкова много от атмосферата на филмите за Джеймс Бонд, че след него букмейкърите във Великобритания спряха да приемат залози, че Том Хидълстън ще бъде новия 007 (да, има такива залози). В "The Night Manager" той влиза в ролята на бивш войник, който работи като управител на нощната смяна в хотел в Кайро по време на Арабската пролет от 2011 г. Впоследствие е натоварен от британското разузнаване със задачата да се внедри в обкръжението на опасен търговец на оръжие, в ролята на който влиза Хю Лори. Величествените актьорски изпълнения на двамата и постоянното напрежение ще ви накарат да изгледате 6-те епизода на "The Night Manager" на един дъх!

Може би най-голямото разочарование на годината идва от "Vinyl" и това не е защото той не беше добър, даже напротив. Разочарованието идва от факта, че HBO реши да го прекъсне след само един сезон. Явно рейтингите не са донесли достатъчно приходи за парите, които са вложени в продукцията. А тя без съмнение е доста скъпа, защото представя атмосферата на Ню Йорк от началото на 70-те по най-страхотния възможен начин и то от най-интересната гледна точка - тази на музикалните продуценти. Безскрупулния музикален бизнес винаги е бил изпълнен с много секс, наркотици и интриги, а когато на сцената се появява и 70-тарското пънк движение, нещата ескалират максимално. Уникален саундтрак, уникални актьорски изпълнения, напрежение, множество истински звезди за допълнителна автентичност и Оливия Уайлд гола. Все неща, заради които си заслужава да се изгледа целият сезон, а пък първият епизод е 2 часа и е режисиран от Мартин Скорсезе. Май това е достатъчна реклама.

Вдъхновен от първия сезон на британския "Criminal Justice", минисериалът "The Night Of" ни показва последствията от най-лошата нощ в живота на младия американец с пакистански корени Насир Кан (Риз Ахмед). Нощ на здрав купон, след която той се събужда като главен заподозрян в убийството на млада жена. Едно шоу, което от една страна показва предразсъдъците, ислямофобията и расизма в САЩ след 11-ти септември, а от друга - как светът се затваря пред очите на един млад човек, който винаги е бил примерен син, ученик и гражданин. И всичко това представено с един впечатляващ визуален стил и великолепна игра от Риз Ахмед и Джон Туртуро. "The Night Of" определено си заслужава!

Самата идея за съвместна продукция между HBO, Sky и Canal+ подсказва, че продуктът ще е наистина добър. А когато към него добавим изключителния режисьор Паоло Сорентино и двукратно номинирания за "Оскар" Джъд Лоу, който влиза в ролята на млад папа, очакванията директно удрят тавана. Е, с появата си "The Young Pope" напълно ги оправда, като представи един безскрупулен и крайно противоречив папа, но без да обиди Християнския свят и даже напротив - показа Ватикана точно такава, каквато е. Режисьорския стил на Сорентино е доста отличителен и понякога даже е в състояние да ви обърка, но всеки любител на киното със сигурност ще го оцени. Папата на Джъд Лоу пък е черешката на тортата и дори и всичко друго да не струваше (което изобщо не е така), той пак щеше да е достатъчен, за да ви накара да изгледате целия сезон. 

Сигурно сте чували името на О. Дж. Симпсън и знаете какво е направил, но ако не сте били в САЩ през 1994-95 г., няма как да си представите сензацията, в която се е превърнало неговото дело. "The People v. O.J. Simpson" представя абсолютно всеки аспект от него и е възможно най-далече от традиционните и скучни екранизации за съдебни процеси, които всеки мрази. Далеч до такава степен, че моментите в съда всъщност са сред най-интересните и очаквани във всеки епизод. А актьорската игра е на толкова високо ниво, че дори сама по себе си е достатъчна да ви запали по сериала и да ви накара да го изгледате на един дъх. 

Да, първият сезон на "Narcos" е от 2015-та и това пречи да класифицираме сериала като нов, но тазгодишният втори сезон докара до край сюжетната линия на Пабло Ескобар и просто беше толкова добър, че нямаше как да не се появи тук. Пристрастни сме, факт! Но сега, когато имаме на разположение два готови сезона и можем да ги изгледаме заедно, качеството на "Narcos" изпъква още повече. Сериалът е не просто добре продуциран и режисиран, не просто представя едни перфектни актьорски изпълнения, ами има и документална стойност, която ще се хареса на всеки, който иска да обогати общата си култура и е наясно, че Пабло Ескобар не е писател.

Най-неочакваният хит на 2016-та спечели феновете с невероятната си атмосфера и носталгията по 80-те, които съпътстват всяка минута от 8-те епизода на първи сезон. Братята Дъфър (създателите) не представиха нищо кой знае колко оригинално и все пак накараха целия свят да се захласне по шоуто им. Причините за това са творческата свобода, която дава Netflix, очевидните влияния и заимствания от класици в жанра като Стивън Спилбърг и Стивън Кинг, невероятните роли, които правят децата в сериала, както и убийствения саундтрак. Комбинацията от всички тези фактори, както може би и липсата на високи очаквания, спомогнаха за появата на един от най-увлекателните сериали през последните години.

Колкото и добър да беше ""Stranger Things", нищо не може да достигне висините, на които HBO е доказвал десетки пъти, че може да лети. Тази година телевизионният канал го направи отново с феноменалния "Westworld", който е най-доброто му ново творение от "Game of Thrones" насам. Темата за изкуствения интелект стана все по-актуална през последните години, а успешното ѝ комбиниране с увеселителен парк тип "Jurassic World" отваря страшно много размисли върху човешкото съзнание, желанието за власт, бягството от реалността и още един куп дълбоко философски въпроси. И всички те се разискват в сериала по толкова увлекателен и закачащ начин, че това да изгледаш 10-те му епизода за един ден си е абсолютно нормална реакция. Мистерията ви кара постоянно да искате още и още, а когато тя е подплатена с невероятни актьорски изпълнения (Антъни Хопкинс е бог!), перфектна режисура и чудовищно добър саундтрак, няма как у вас да не се зароди мнението, че гледате шедьовър. Ако трябва да съдим по първия му сезон, "Westworld" е точно това!