10-те най-изтощителни маратона в света

Срамота е как се задъхваме, когато ни се наложи да отидем пеша до магазина. А има хора, които тичат стотици километри без да спрат и дори без да спят. Това са атлети, които с чиста съвест можем да наречем велики спортисти и които заслужават огромно уважение. Вижте 10-те най-трудни и изтощителни маратона в света.

Може да се каже, че това е едно от най-известните еднодневни състезания за издържливост. За да завършите надпреварата, която се провежда в Хавай, трябва да преплувате 3.9 км., да карате колело 180 км., а накрая да пробягате 42 км. Главният редактор на Ironman.com описва състезанието: "Ветровете са много силни, жегата е нетърпима, а когато се състезавате с най-големите атлети в света, няма как да стане по-трудно".

За трудността на този маратон говори фактът, че от 1986 г. досега са участвали 700 души, а само 11 от тях са завършили в рамките на регламентираното време от 60 часа. The Barkley Marathon се провежда в природния парк Frozen Head State Park, Тенеси. Разстоянието, което трябва да избягат участниците, е 161 км. Това обаче не е просто пробег, а общо 18-километрово планинско изкачване. Теренът изобилства от тръни, шипкови храсти и много дъжд.

Маратонът се провежда в Перу и представлява спускане с колело от 3200 м. надморска височина от облачните гори чак до р. Амазонка, като маратонците изминават маршрут от 230 км. По пътя надолу участниците се сблъскват със силни ветрове, преминават през места, където температурите достигат над 90 градуса, а влажността е брутална. Освен това по трасето се срещат орди от хапещи буболечки, които дебнат за плячка. Теренът предлага и около 70 тропически реки и потоци, които също трябва да бъдат преодолени от маратонците.

От Oceanside, Калифорния, отбори и солови колоездачи изминават близо 4830 км. до крайната точка на маратона - Анаполис, Мериленд, а трасето включва и катерене. За да завършат успешно в 12-дневния срок, участниците прекарват средно по 22 часа на колелетата си, което е около 400-500 км. дневно.

Ultra Trail du Mont Blanc е ултра маратон с дължина от около 166 км. и обща набрана височина 9200 м. Обиколката на Мон Блан преминава през три държави и 10 планински прохода, като участниците изминават разстоянието без почивка. В маратона участват най-добрите бегачи в света, а събитието е толкова популярно, че за да се квалифицира за участие, точките на всеки участник от предишни ултра маратони се сумират. Сега си представете да тичате 46 ч. без да спите...

Две денонощия може и да ви се струват повече от достатъчни да завършите успешно 160-километровия маратон в Сан Хуан, Силвъртън, Колорадо. Но дали е така? Трасето включвa общо 10 500 м. изкачване и спускане. Средно разстоянието се изминава за 41 ч., което означава, че участниците трябва да бягат и през нощта, когато температурите падат под нулата. Поради това, че част от трасето е над горната граница на гората, участниците са уязвими към мълнии и силни бури.

Маратонът свързва Долината на смъртта (87 м. подморска височина) и връх Whitney (4500 м. надморска височина). Разстоянието, което трябва да изминат бегачите, е 217 км. Температурите по трасето достигат 54 градуса по Целзий, а асфалтът се нагрява до 93 градуса. Участниците са принудени да бягат по белите линии на асфалта, защото в противен случай подметките им се топят. На всеки 15 минути екипи поливат състезателите с ледена вода, за да предотвратят прегряване.

Този маратон често е наричан "най-трудното състезание по бягане на планетата". Над хиляда бегачи се събират в пустинята и в продължение на 6 дена трябва да изминат определеното разстояние, носейки сами храната и консумативите си. Състезанието е разделено на няколко етапа, които имат определен срок за изминаване. По цялото трасе има организатори и задължителни контролни пунктове с вода за участниците. Въпреки присъствието на осигурителните екипи, през 1994 г. Мауро Проспери се отклонява от пътя си и девет дена се храни с прилепи и пие собствената си урина. Когато го намират, Проспери е отслабнал с 11 кг.

С помощта на мотори, шейни или ски, участниците в маратона Iditarod трябва да изминат над 1600 км. в снежния ад на Аляска през февруари и то в срок от 30 дни, носейки сами месечните си провизии, които са изцяло тяхна грижа. Тяхна грижа е и да се ориентират правилно, тъй като GPS-устройствата по време на състезанието са забранени. За да се справят със студа, маратонците консумират допълнителни калории, а докато спят, покриват цялото си тяло, за да не замръзнат. Резултатите на участниците зависят много от метеорологичните условия. През 2012 г. никой не успява да финишира, а през 2014 г. 16 души завършват успешно маратона, което е рекорд в историята на Iditarod.