Уроци по мъжественост в „Старецът и морето“ 0

"Que va,” the boy said, "It is what a man must do.”

Успехът често бива възприеман като показател за стойността на един мъж. Но успехът сам по себе си говори за определен статут, който може да няма нищо общо с пътуването, което един мъж е претърпял, за да стигне до него или с това дали е успял да запази същността си по този път. Сред многото други аспекти на историята, идеята за успеха и победата е залегнала дълбоко в романа на Ърнест Хемингуей "Старецът и морето" и точно на този аспект са се спрели в The Art Of Manliness. За всеки мъж би било доста полезно да вникне в уроците по мъжественост, които този роман разкрива.

На пръв поглед това е една съвсем обикновена история: Сантяго е стар опитен рибар, който не е имал успешен улов в продължение на месеци. На 85-я ден от тази суша, той навлиза във водите на Мексиканския залив, където улавя огромен марлин. Тъй като не може да издърпа рибата в малката си лодка, той я държи на въдицата си в продължение на три дни преди да я убие с харпуна си. След като успява да я завърже за лодката, тръгва към вкъщи с богатия си улов. По пътя обаче акулите изяждат рибата до кости и старецът се връща на брега така, както е тръгнал, с празни ръце.

Историята може да ни се струва обикновена, но тя носи дълбоко скрито послание, което надхвърля времето и пространството. То се крие в универсалните истини за съществуването на мъжа в неговия свят, където гордостта, уважението, упоритостта и мечтите го водят в търсенето му на успеха и по време на битка. Това е разказ за несломимия дух на мъжа, а Сантяго е символ на специално отношение на мъжа към живота. Неговата битка с огромния марлин дава няколко важни урока за всички мъже.

Уроци по мъжественост в "Старецът и морето"

Мъжът не е създаден за поражение

Сантяго не е нищо повече от един старец. Лодката му също е стара, кожата му е белязана от много изпитания с дълбоки бръчки и петна от силното слънце. Но докато всичко свързано със Сантяго е старо, очите му остават "същия цвят като морето, живи и непобедими". И вместо след 84 дни неуспех да се отчайва и да зареже всичко, той навлиза все по-навътре в залива, там, където никога преди не е бил.

Един мъж винаги продължава да прави това, което е по силите му, без значение какви изпитания го сполетяват. И докато предизвикателствата и пречките могат да лишат мъжа от външните му белези за успех, неговият дух остава непобедим. Само той може да накара мъжа да продължава да опитва и никога да не се отказва.

Или както казва самият Хемингуей: "Мъжът може да бъде унищожен, но не победен."

Мъжът не зависи от късмета

Късметът играе ключова роля в историята, както и в живота на всеки човек, а за суеверна общност като рибарите, лошият късмет може да бъде смразяващ. В селцето на Сантяго той е наричан "salao” - най-лошата форма на човек без късмет, след като той няма никакъв улов в продължение на 84 дни.

Това го прави аутсайдер сред неговите колеги и заради това трябва да се раздели с помощника си Манолин, чиито родители му забраняват да ходи на риболов със стареца. В същото време, докато Сантяго страда от глад и бедност, другите лодки се прибират в селото пълни с риба всеки ден.

Всеки може да има късмет, но не всеки притежава решителност, умения и постоянство. Сянтяго знае това и вярва по-скоро в способностите си, отколкото в случайността. "Да върви по дяволите късметът", мисли си той, "Аз ще го донеса със себе си". И той го прави като върши работата си съвестно. Винаги държи кордата си по-изпъната от всеки друг рибар – прецизен и готов за всякакви обстоятелства.

Истината е, че не можем да имаме успех само като чакаме хубавите неща да ни се случват. Трябва да се стремим към някаква цел и да сме открити към възможностите. Сантяго казва: "Хубаво е да си късметлия. Но аз предпочитам да бъда точен. Така, когато късметът дойде, аз ще съм готов".

Мъжът понася болката и изпитанията без да се оплаква

Без значение дали е нещо толкова обичайно като студът или значително, като да се движи по ръба на смъртта, мъжът просто прави това, което трябва без да се самосъжалява и без да се оплаква. Сантяго не мрънка, защото е гладен или жаден, нито пък се оплаква, че кордата се врязва в ръката му, докато се опитва да изтегли марлина.

В открито море, където няма никакви други лодки, Сантяго е изправен пред най-голямото изпитание в живота си. То идва под формата на петметров марлин и продължава дълго, битката трае няколко дни. На ръба на изтощението си, Сантяго порязва ръката си. Измива я в солената вода и я оставя да изсъхне на слънце. Но ръката му в един момент отказва да му се подчинява и тогава той е принуден да използва само дясната в борбата с огромната риба, която е по-дълга дори от лодката му. Сантяго приема предизвикателството и болката, но не признава, че страда.

Мъжът не се хвали

Качествата на мъжа проличават най-добре в неговите действия. Сантяго има много възможности да се хвали по време на разговора си с Манолин след като се връща на брега, но не го прави нито веднъж. Самохвалството всъщност само за кратко задоволява несигурността в мъжа, но то не оставя никакво трайно впечатление у хората, които го слушат.

Мъжът намира вдъхновение в другите

Сантяго намира вдъхновение и мотивация в кариерата на бейзболиста Джо Димаджо. Спортистът притежава характер, на който старецът се възхищава и който му напомня, че за да успееш, трябва да вложиш всичко от себе си във всяка задача и да понасяш трудностите. Когато се възхищаваме на други хора, получаваме пример, който да следваме. Получаваме знанието, че и други, като нас, са се изправяли пред тежки препятствия и са се справяли с тях. Това е и нещото, което затвърждава вярата ни в невероятните възможности, които крие животът на мъжа.

Мъжът се справя с изпитанията независимо от възрастта си

Възрастта е често оправдание и за някои неща – основателно, но доста често тя е използвана като извинение не на място или преди да си положил усилия. Когато акулите започват да нападат Сантяго, в началото той мисли, че няма да може да се защити, защото е стар, но не след дълго събира всичките си инструменти, които може да използва като оръжия и прави онова, което трябва - бори се.

Идват все повече и повече акули, но Сантяго е решен: "Ще се боря с тях докато умра".

Въпреки че акулите разкъсват марлина на Сантяго, те не го побеждават като мъж и той не се отказва до последно.

Всеки мъж е обграден от акули. Събират се, когато надушат кръвта на истинското постижение. Но мъжът никога не е твърде стар, за да се впусне в битката и да даде всичко от себе си.

Мъжът оставя следа като съхранява себе си

Сантяго се връща в края на историята със същото, което е имал преди – почти нищо. Неговият улов не му носи пари или успех, но оставя следа, която надхвърля всякаква парична печалба. Защото той запазва същността си и не изневерява на себе си по време на изпитанието.