Максим Генчев: "Киното трябва да размърда душите"

08.11.2016, 15:00

Един разговор за трудностите на независимото българско кино

   
 
Максим Генчев: "Киното трябва да размърда душите"

Срещам ви с Максим Генчев - режисьорът с остър език, бунтарски дух и непоклатима увереност. Филмът му за Васил Левски предизвика бурни реакции по цялата скала на емоциите. В типичния си прям стил Генчев разказва за последния си филм "На педя от земята". Защо е свещен за него? Каква е разликата между филм и кино? Каква е неговата истина за "Дякон Левски" и кой е последният аргумент? Вижте в нашия разговор.

Последният Ви филм "На педя от земята" бе избран за участие във фестивала за независимо кино SoIndependent 2016 г. Как се прави независимо кино в България?

Прави се, едва след като го направиш. Това е действие, което е извън творчеството. Вече имаш добрата идея, имаш човек, който инвестира в теб, с цел да се създаде един безкомпромисен художествен продукт. Такъв, който не се занимава с общоприетото, а следва свои художествени правила. Когато вече не е филм, а е кино, той може да намери международен отзвук и възвращаемост. При независимото кино е въпрос на голям късмет да попаднеш на точния човек, който би могъл да ти помогне. В моя случай това е д-р Златина Филипова – една много чиста и почтена личност, която има възможност сама да създаде един филм в чисто материален план и не се колебае да го направи.

1802366

Заговорихте за разликата между филм и кино, каква е тя?

Киното е изкуство, а филмът е нещо, което разказва за злободневни проблеми. Рядко във филмите присъства тази вечна панорама, която оставя следа в човешкото съзнание. Кино прави Фелини, правят най-големите режисьори, които остават във времето. То оценява кое е филм и кое - кино.

Какво разказвате в "На педя от земята"?

Филмът е създаден по мои детски спомени. Има "амаркордна визия" (авт. бел. по спомени). Жанрът е особен. Има сблъсък на черна комедия, гротеска, реализъм и екшън сцени. Опитал съм се да направя една уж позната история – за Студената война, по интригуващ начин, интересен за зрителя.

1802370

С какво този филм е по-специален за Вас?

Аз съм живял по границата. Детството ми премина без телевизия, нямаше такива работи през 50-те години. Вечер, когато офицерите и войниците си почиваха, аз слушах разговорите им. Това е закодирано в съзнанието ми. Филмът е квинтесенция на моята зрялост като творец. Той е лична изповед. Ще видим дали хората ще го запомнят, но така или иначе за мен той е свещен.

Как избрахте актьорите, които участват във филма?

По принцип рядко правя кастинги, защото познавам актьорите много добре, тъй като аз самият съм актьор и знам как да работя с тях. Доказателството е, че успях да направя от Евгени Будинов отрицателен герой, който е един изумителен комедиен сладур. В "На педя от земята" играе злодей-убиец. Бих казал, че едно от актьорските очарования на филма е именно той.

1802371

А кои са другите?

Иво Аспарухов много си пасна с ролята, която играе. Деси Чутуркова е уникална. Тя е театрална актриса. Аз не бягам от театралността, в хубави смисъл на думата. Тя е много ексцентрична, играе много добре. Децата – Симеон Филипов и Матей Генчев също се справят прекрасно.

Кой е талантливият актьор?

Талантлив актьор за мен е този, които може да направи нещо по-добре от мен. Тогава аз го приемам за много талантлив и се отнасям с изключително голямо уважение. Останалите ги гоня като старшина. Докато не свършат каквото искам, не ги оставям. Аз съм малко жесток в това отношение.

Как помагате на актьорите да влязат в образ?

По-скоро те ми помагат, защото когато каня един актьор, аз знам какво може. Проверявам го в няколко дубъла, в които се опознаваме взаимно. Постепенно той започва да става героя. Тогава всичко се получава лесно, без много приказки. Използваме наши си кодове. Аз съм един от малкото режисьори, които правят действен анализ на сцените – кой влиза, защо влиза, кой води действието. Всичко е предварително построено така, че да не сбъркаме. После.. хвърляш рибата в морето и тя плува – това е добрият актьор.

1802372

Казвате, че нямате проблем с актьорите, а коя е най-голямата трудност за реализирането на един филм?

Най-голямата трудност е самото показване пред публика. По-лесно е да намериш пари, да създадеш филм, да го монтираш, отколкото да го покажеш. Причината е, че в България няма система, която да гарантира показ на филмите. Има фестивали, на които се отива само по препоръка на някой критик. Най-често те препоръчват филми, които нямат нищо общо с киното.

В България всеки киносалон иска 5 000 лева, за да ти пусне филма, без да ти гарантира, че ще му направи реклама, за да влязат хората и да го гледат. Освен това се затвориха много кина, моловете им иззеха функциите. Превърнаха киното в бизнес с пуканки и безалкохолни. Фактически те печелят от продажбата на храни и напитки, не от билети. Голямата гадост на съвременното филморазпространение е, че това е бизнес, но не въз основа на продукта!

Да вземем филма "Дякон Левски", който имаше огромен зрителски интерес – 500 000 го гледаха. Но ако не е сам Левски да си направи рекламата, всеки друг филм е обречен. За щастие има американски, френски разпространители, които харесват моите филми и искат да ги вземат, което ми е някаква надежда. Въпреки че и много ми се пречи.

1802367

Какво имате предвид?

Всички национални медии, без да ме викат, започнаха да злословят, да ме оскърбяват. Българската журналистика се е превърнала до голяма степен в хейтърство. Тя подклажда омразата, завистта, подигравката, все дяволски проявления на духа. Човекът не е светец, той е всичко, въпросът е какво ще събудиш в него. Когато кажеш няколко мръсни думи по отношение на някого и то от висока трибуна, всички започват да говорят мръсотии. Така филмът за Левски беше оплют от хора, които дори не са го гледали.

Как Ви се отразява всичко това?

Тези неща не ме тревожат, защото като млад артист също съм имал големи затруднения, тогава на партийно ниво. Уволнявали са ме дисциплинарно. Но като бивш боксьор винаги съм казвал: "Последният аргумент е в мен".

Какъв е последният аргумент?

Еми.. какъв, носът му отива между очите. Вече съм на възраст, не мога да си позволя такива неща, но вътрешното ми усещане, че последният аргумент е в мен - стои. Моята сила е огромна, защото знам, че аз съм прав. А от истината по-голяма сила няма. Нито омразата може да ти даде сила, нито яростта. Те ти дават моментно адреналиново усещане за превъзходство, след което те смачкват.

1802374

Каква е Вашата истина?

Моята истина не е да покажа колко съм гениален, не да покажа колко другите са нищо, а моята необходимост да направя нещо, да се изразя. Ако ми вземат таланта, аз ще умра на следващия ден. Това е истината за мен. Мигът, в който спра да измислям, това е времето, в което по-добре да си замина. Но докато мога да измислям, аз ще се боря.

Преди няколко дни публикувахте във Facebook профила си следното съобщение: "Ако, не дай си Боже, ме спрат да правя игрални филми, ще направя един документален – за финал". Кой ще е този филм?

Ние кандидатстваме в Националния филмов център (НФЦ) с проект за Петър Дънов. Сценарият е написан от един от най-големите идеолози на дъновизма. Това е човек, който 30 години изследва живота на Дънов. Създал е прелестен текст – красив, нежен. Дъновизмът е новото християнство в света. Това не е секта, не е някаква идиотщина. Но засега проектът ни е отхвърлен.

1802369

Има ли история, която много искате да разкажете, но още не сте?

Има много истории, но няма да ми остане физическо време. Искам да направя един филм за любовта в буквалния смисъл на думата – за двама мъже и една жена...

Класика...

Абсолютна класика. Да няма много текст, да има само тази магия, която те кара да гледаш, да се разпознаваш и да си казваш: "Това и на мен ми се случва, защо става така?". "Може би е вярно, ако наистина я обичаш, остави я да е щастлива с другия. Ако не я обичаш, а обичаш себе си – убий другия, разбий я и нея." Стига да не звучи пенсионерски, мисля, че това е много гореща тема и младите хора също се вълнуват от нея. Искам, когато хората гледат филма да осъзнаят, докъде обичат любовта като любов и докъде обичат другия.

"Да няма текст, да има само магия", коя е тази магия ?

Ако мога да отговоря на този въпрос – няма да мога да правя нищо повече. Не знам каква е тази магия и не се опитвам да разбера. Тя е като съжителството с любимия човек – живееш с него, без да искаш да го променяш.

1802368

Често сте казвали, че не Ви пука дали някой харесва филмите, които правите. А за какво Ви пука?

Пука ми дали аз ги харесвам, ако не ги харесам - тогава лошо. Но това всъщност е извадено от контекста на друго. В едно интервю аз казах, че не ми пука, че не харесват филма "Дякон Левски" тези, които обесиха Левски. Обикновените хора харесаха филма. Вярно е, беше гадно, че всички изоставиха Левски. Той не успя да вдигне хората и затова се предаде.

В края на краищата, това е кино, то е като любовта – на някой му харесва, на друг не. Понякога синовете ми – те са млади, още не разбират живота, ме питат: "Татка, кой ще се ожени за тая?". Гледам някоя саката, куца жена и им отговарям: "Кой знае кой си е рязал вените за нея, хора! Това е животът!". Така, както в любовта за едни ти си прекрасен, за друг си отвратителен, така и киното. Аз не мога да се сърдя на човек, който е гледал филма и не му е харесал. Това е негово Божествено право. Нали киното е за това – да размърда душите!

Вижте трейлъра на филма "На педя от земята"

Автор: Боряна Кръстева

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

За 300 години чашите за вино са станали по-големи 7 пъти!
Pepsi стана най-големият клиент на Tesla
Момиче на деня: Валерия Кудряшова  13
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
В Сибир има ферма, пълна с пухкави котки  16
Pepsi стана най-големият клиент на Tesla
Момиче на деня: Валерия Кудряшова  13
Порно мешъп за зоофили!
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta