Кристина Георгиева-Крис за фолклора, татуировките и смисъла да търсиш себе си чрез старите предания

Това е едно приказно интервю за шевици, самодиви, змейове и вечните въпроси

   
 
Кристина Георгиева-Крис за фолклора, татуировките и смисъла да търсиш себе си чрез старите предания

Преди време ти разказахме за Old Time Tattoo – едно място, в което са се настанили традицията, природата и мистика в центъра на София. Сега с Крис ще си поговорим за българския фолклор и татуировките. Срещаме те с нея, защото е един татуист с всестранен романтичен поглед над битуващото и особен афинитет към традицията и новото. Тя ще ти разкаже за това, какво е да търсиш себе си чрез българския фолклор и още много интересни неща. Та, запознай се, нашата приятелка Крис...

За начало се представи с няколко думи. Как се казваш, от къде си, с какво се занимаваш и къде се подвизаваш?

Казвам се Кристина Георгиева, накратко Крис. Наполовина съм от Монтана, наполовина от Карлово. Занимавам се с татуиране и се подвизавам в "Old Time Tattoo" в София.

Какво за теб е фолклорът и традицията?

Средство за запазване и предаване на информация от хората от миналото към хората от бъдещето. Традициите и фолклорът представят по образен, а понякога и по по-буквален начин, най-ценното в живота и най-съкровените въжделения на представителите на определена култура през различни епохи. Затова познаването им и дълбаенето в тях ми дава друга гледна точка по въпроса коя съм аз. Получавам по-цялостен поглед върху самата себе си.

Къде според теб е мястото на фолклора в татуировките?

Истината е, че когато направих първата си татуировка-шевица, все още не бях сигурна дали шевицата изобщо има място в татуировките. Но колкото повече дизайни подготвях, колкото повече четях и мислех върху символите, формите и изобщо идеята на шевицата, нещата започнаха да придобиват повече смисъл, отколкото съм очаквала. Всъщност в едни далечни времена хората са пренесли важните за тях символи от татуировката върху дрехата и така се е появила шевицата. Аз просто обръщам посоката на процеса, защото ми се струва, че една смяна на подхода и един различен поглед биха придали нова свежест и енергия на нещо, което вече се възприема като овехтяло, а би било жалко да бъде изгубено, след като е било с нас толкова хиляди години. В крайна сметка, щом е просъществувало толкова много време, вероятно има защо.

1835537

Как намери българския фолклор в това изкуство, как се зароди идеята и от къде дойде вдъхновението?

Българският фолклор винаги ми е бил интересен, но започнах да се задълбочавам повече преди 2-3 години, когато започнах да си давам сметка, че имам нужда да намеря нещо свое в татуирането; нещо различно от стандартните мотиви, които татуистите по цял свят използват. Стори ми се доста смислено да се обърна към моето си културно наследство – първо, защото човек разбира най-добре собствената си култура, а за да правиш нещо качествено, трябва да го разбираш. Второ, защото образите от нашия фолклор, независимо дали говорим за графичната сила на шевицата, за приказния дух на змейовете и самодивите или за красотата на българската мома, са придобили статут на архаични безинтересности, а не е необходимо да бъдат такива. И трето, защото светът знае твърде малко за България, а се оказва, че проявява жив интерес, когато му отворим прозорче към културното си наследство. Вдъхновяват ме всичките ми клиенти, които се запалиха по темата и ми дадоха възможност да се развивам, работейки върху това, което ми е на сърце. Вдъхновяват ме и всички други млади умове, които действат в тази насока, независимо дали са ми колеги или се занимават с мода, кино, писане или каквото и да било друго.

Какво значи за теб?

Работата с приказното и мистичното, с архетипи, символи и всякакви абстрактни понятия ми дава възможност да си създам една уютна атмосфера за живеене и творене, тъй като не се чувствам особено комфортно с реалността – тя ми е или скучна, или прекалено травмираща. Животът е много по-интересен, когато не се ограничаваме само до видимото. Всъщност интересното започва, когато прекрачим отвъд него.

1835547

Как според теб хората възприемат течението, което създаваш?

Аз не бих отишла толкова далеч, чак да го нарека течение. Ще се радвам, ако се превърне в такова, но за момента просто се забавлявам, правя това, което ми е приятно и се радвам, че имам съмишленици. А съмишленици има; възприема се с доста по-голям ентусиазъм, отколкото съм очаквала и това е много окуражаващо. Има доста хора, които срещат трудности да разчупят вижданията си за шевицата и стигаме по-трудно до консенсус, но това си е в реда на нещата. Когато пренасям шевицата в татуировките, се налагат промени в самия похват на рисуване, за да бъде изображението в хармония с техниката и обекта, върху който се работи – в случая човешкото тяло. То има собствени изисквания, които са различни от тези на листа при рисуването или плата при бродирането, а и техниката на татуиране е различна от рисуването на хартия и бродерията. Затова за мен е безсмислено шевицата да се татуира върху тялото "буквално"; вместо това взимам есенцията, основните форми, символи и ритми на повтаряемост и ги пречупвам през тату естетиката. Така резултатът хем изглежда като татуировка, хем се запазва духът на дизайна. Търсенето на този баланс всъщност е най-интересната част от процеса; там има най-много мислене и креативност – там е предизвикателството.

1835539

Мислиш ли, че по някакъв начин възраждаш историята в новото и създаваш собствена такава?

Не смятам, че правя нещо революционно и гениално; все пак и аз не съм единствената, която татуира шевици и въобще фолклорни мотиви. Вярвам, че си заслужава усилието да се поддържа жива историята, да се постави в съвременен контекст така, че да бъде по някакъв начин вълнуваща за днешния човек. В крайна сметка историята сама по себе си няма смисъл, ако не използваме това, която тя може да ни предложи – дали ще е е поука от грешките или надграждане на интелектуалните постижения на тези, живели преди нас. В този смисъл целта е не да се опитваме да върнем в отминалите времена, а да вземем ценното от тях, да го "преведем" на днешния език и да го доразвием, така че да пасва на днешните ни потребности. Да творим, без да губим идентичността си.

1835535

Какво според теб е важно да се знае за традицията, фолклора и татуировките – къде ти намери спойката?

Ако погледнем голямата картинка, всички традиции, всички образи и персонажи във фолклора произхождат от стремежа на човека да получи благоволението на природните сили, Бог или както предпочетете да го наричате; да има здраве, любов, плодородие и благоденствие и вътрешен мир. Обредите по празниците и големите житейски събития се изпълняват с тези цели; змеят е закрилник, самодивата е лечителка; кукерът гони злото, мрака и зимата, а шевиците изобилстват от защитни и фертилни символи. От друга страна татуировката е част от човешкия живот през цялата ни позната история. Тя може да има функцията на талисман, може да е посветена на нещо или някого, когото много обичаме или да е просто така, защото ни харесва. При всички положения никой не си татуира нещо, което му е противно; татуировката винаги е едно благопожелание, израз на това, които ни прави щастливи и което ни кара да се чувстваме добре, в хармония със себе си. Тези механизми действат къде повече, къде по-малко на подсъзнателно ниво, но при всички случаи действат. В този смисъл спойката за мен идва естествено; тя е в изначалния стремеж да се чувстваме щастливи. В това отношение не мисля, че сме много по-различни от древните.

1835542

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Покъртително модерни хора...  19
Писмо от редактора: "Из дневниците на един спирт, такси и 4 не-циганки"
10 най-добри и 10 най-лоши фрази за запознанство на плажа!  2
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Най-добрите смешки от социалните мрежи за тази седмица!
Какво крият жените от партньорите си?
Най-яките джаджи, продавани в Amazon, които ще ти се прииска да имаш
Най-горещите пози, които да изпробвате, когато тя го иска по-грубо
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta