Да си поговорим за Facebook 1

Обичам да наблюдавам приятелите си във Facebook. Тяхната онлайн дейност чудесно рисува характерите, интересите и дори акъла им. Разбира се, чудесно осъзнавам, че и при мен нещата стоят по същия начин, но пък си мисля, че не ме наблюдават толкова обстойно.

В най-голямата социална мрежа хората уж не са себе си, а всъщност са си абсолютно същите. Имам един познат италианец (наистина се познаваме, да не каже нещо някой), който е футболен запалянко. Неговият Facebook профил прелива от клипове и снимки на фенове от цял свят. Техни песни и хореографии са разпределени в десетки албуми, които, ако си падаш по футбол, можеш да гледаш с часове.

Имам и приятели, които, вероятно от скука, или още по-лошо, за забавление - отварят така наречените "Късметчета". Редовно. По няколко пъти на ден. След като ги отворят и ги публикуват, те задължително ги "Like"-ват, а след това си ги коментират с изречения като: "hahahahaha teq kasmetcheta sichko poznavat xixi.".

Едни от любимите ми приятели са онези, които разпращат виртуални неща. Всякакви. Получавала съм мечета, сърчица, бира (когато не можеш да отпиеш от нея, е много тъжно), клещи, скъпоценни камъни, мусака, мартеница, развалени яйца, стадо овце и още много други. За какво бе, мама му стара, са ми тези картинки? Добре, да речем че дълбоко се трогна и реша да ви върна жеста, който всъщност не е жест. Трябва да цъкам 10 минути, да давам "Agree" и "Allow" и най-накрая да се окаже, че съм пратила на още 400 човека. Не, благодаря.

Лично аз сама се причислявам към друг много разпространен тип потребители във Facebook - играещите. Всяка игра изисква потребителят редовно да публикува на стената си разни желания за предмети, за помощ и т.н., за да напредва в играта. Има обаче много агресивни играчи, които заливат приятелите си с така наречените "request"-и. Те съответно трябва да се приемат, хората да се регистрират и не знам си още какво. "Пони остров", ферми, войни, покер, табла или някакви пирати. Игрите са всякакви, но е лошо, когато те карат и ти да се включваш в тях. Приятели, слагайте си каквото искате на стените, но не се докосвайте до моята.

Искрено се забавлявам и на онези представители на "Friend" листата ми, които смятат, че правят нещо тайно или супер интересно. Визирам популярните линкове и "групи", чиито заглавия гласят например: "Виж порното с Гала (видео) (само за пълнолетни)", "Миро от Каризма лъсна чисто гол в заведение (снимки, 18)", "Тази майка е луда, за да позволи подобно извращение на дъщеря си" и т.н. Много ми е забавно как хората цъкат някакъв линк, който после не тръгва, забива или чисто и просто пренасочва до друг съвсем различен сайт, а самото кликване автоматично е изпратило на всичките им приятели някакъв линк с вирус. Понякога тези линкчета се лепват на стените им и привличат други жертви.

Веднъж станах онлайн "свидетел" на една свада, предизвикана именно от подобен псевдо линк. Обвързан мъж беше цъкнал линк "еди коя си фолк певица чисто гола в хола" и това се отрази на стената му. Приятелката му, в това време била във Facebook и видяла как мъжът ѝ "мърсува". Започна се размяна на гневни коментари, а аз, извинявам се, ама се скъсах от смях.

Истината е, че във Facebook всички сме си точно такива, каквито сме и в реалния живот. Ако си тъп, няма как да го прикриеш онлайн, освен ако през цялото време не пишеш нищо. Тогава има шанс. Ако пък си средно към високо интелигентен, най-вероятно ще си намериш съмишленици. Това е положението. Преструването е напълно излишно, защото е смешно.